Видео
     
Prakash
     

 

 


     
  Бъдете здрави: Пракаш - учител по йога  
 

"Едно от големите чудеса в моя живот се оказа Пракаш Чандра Белвал. Всичко започна с търсенето на персонален учител по йога и духовен наставник. Все не намирах правилният човек, все нещо липсваше, все отлагах за утре или пък нещо се случваше и пак оставаше за бъдеще време.

Докато един прекрасен ден не прочетох за Пракаш Белвал, който е от хималайската част на Индия. Преди години се жени за българка, която среща в индийски манастир за йога, и пристига тук, като зарязва образованието си на биотехнолог и химик. Занимава се с йога от петгодишен, запален от баща си, който е свят човек в родината си. Толкоз за миналото на Пракаш. Всичко това е обаятелно и примамливо за човек като мен, който вярва в силата на Тибет и тибетските техники и който търси баланса вътре в себе си. 

Отивам на срещата с Пракаш, който ме посреща с широка усмивка и заразителен смях. Още здрависването му дава усещане за сигурност, стабилност. И докато ме пита "Как си?", а аз се чудя как точно да отговоря, той започва небрежно да ме диагностицира, разхождайки се по двете ми ръце с пръстите си, натискайки различни точки от тях, до момента, в който абсолютно небрежно преминава към гърба и ме кани да влезем в стаята за йога.

В този момент аз се чудя дали той си спомня разговора от преди три седмици с моята майка, която му обясни, че съм с онкологично заболяване, а той отговори, че съм късметлийка. Е, как така, се чудя аз, съм късметлийка – този луд ли е? Ами, не, не е луд. Пракаш отговаря без да го питам: "Знаеш ли защо казах на майка ти, че си късметлийка? Защото ние сме тромави създания, вървим по лесния път, ако нещо не ни разтърси ще проспим живота си. В твоя живот е имало тайфуни, но точно те са те направили силна. Родена си с късмет щом ти се случва нещо." Почти успя да ме убеди. Но после дойде сложната част: "Можеш ли сега да благодариш на болестта си?" – попита той. Аз, разбира се, възмутено отговарям "Не!". А той кротко и усмихнато продължи: "До края на вечерта ще благодариш, ще видиш. Болестта е завой. А след всеки нов завой гледката е още по-красива." Останах безмълвна. 

Е, този първи път с Пракаш бе повече от сто с други. Най-накрая намерих духовния учител, който търсех. И няма да преувелича, ако кажа, че два дни по-късно, вечерта, благодарих за всичко, което ми се случва, включително и за болестта, защото преоткрих себе си, преоткрих дълбоко забравени неща."

     

     
  Пракаш в БНТ - Как да се подмладим само с няколко упражнения на индийския лечител и йога Пракаш  
 

Според индийската лечебна система в гръбнака се крие разковничето за годините ни. Инидийците казват – дай да ти видя гръбнака, за да ти кажа на колко години си всъщност! Как с няколко лесни упражнения можем сами да помогнем на годините си, да се раздвижим, укрепим мускулите на кръста – а това според индийският йога и лечител Пракаш е ключът към дълголетието. Вижте негови практики.

     

     
  Пракаш в БНТ - Хората са здрави, когато се хилят  
 

 

     

     
  Пракаш в БНТ - Денят отблизо с Мира - 15 ноември 2011 ( след 0:23)  
 

 

     

     
  Пракаш в БНТ при Мария Силвестър ( от 1:07 до 1:37)  
Заедно с учителя по тай чи Силви.

 

     

     
  За нас йога е като черпенето с ракия за вас (Труд-Неделя, 29 май 2011)  
 

Възможно ли е да си на 31 години, да живееш в България и да си щастлив и постоянно усмихнат. Да, ако се казваш Пракаш. Повече от 10 г. младият индиец учи българите как да стигат до върховното удоволствие, което изтръгва възклицанието: “Супер ми е!” Това се постига чрез упражнения в часовете по йога при Пракаш, по време на които най-често повтаряните от него думи са: “Много сте яки!”

Заради уменията му го търсят богати и не толкова заможни хора, политици, артисти, спортисти и всякакви, които имат или нямат здравословни и други проблеми. Всички те искат да попият от заразителната му енергия и умения да се наслаждава на живота... През цялото време, докато разговаряме, Пракаш не спира да се смее искрено и звучно.

- Пракаш, кой вятър те довя в България?

- Преди 12 г. в манастир в Южните Хималаи, където съм роден, срещнах българка. Влюбихме се. Две години си писахме писма. После тя дойде в Индия, оженихме се, изгониха ни и дойдохме тук.

- Защо ви изгониха?

- Защото нашата култура все още е много затворена. Една каста не се жени за друга и много се държи на кръвната линия.

- Ти от богато семейство ли си?

- Нито богато, нито бедно - от средно. Имаме земя, която обработваме и си осигуряваме достатъчно средства. Баща ми се занимава със земеделие и е нещо като свещеник. (Бащата на Пракаш е пандит, да не се бърка с бандит. Пандит е човек, който се занимава със свещени дела. Майка му е домакиня. Когато навършва 5 г., баща му го завежда в манастир за йога, който се превръща в част от живота му, бел. ред.) Живеем добре в тамошните условия. Не можеш да го сравняваш с нищо друго, защото там хората имат съвсем друга нагласа и ценностна система.

- Родителите ти ли се противопоставиха на брака ти с българка?

- Всички - целият род, цялата община. Не ни позволиха дори да се оженим в района. Избягахме към Делхи и там сключихме брак. Беше голям цирк. В Индия нямашекъде да живеем и дойдохме тук. Основното притеснение на близките ми беше да не би да се занимавам с друго, а не с духовна работа.

- Какво си учил в Индия?

- Завърших биотехнология в университет, но едва в края на обучението си разбрах, че няма смисъл да се бъркаш там, където не ти е работата.

- Тоест?

- Не мога да се затворя в лаборатория и с лупи на очите да изучавам клетката. Обичам да съм на открито, да общувам с хора, около мен да има движение... Като дойдох в България, за да не стоя вкъщи, мой приятел инженер ме взе на работа в строителството като общ работник. Там научих много български лафове. Беше ми странно как мъжете подсвиркват на момичетата. Такова нещо не бих могъл да направя.

- Българите как те приеха?

- Много готино. Аз съм тук от 10-11 г. и с никого не съм имал конфликт. Не съм се скарал с нито един българин. През живота си имам един-единствен сблъсък с приятел, когато бях на 5-6 г.

- Как успяваш да не се караш в лудницата, в която живеем? Ако те засекат на светофар, как ще реагираш?

- Ти избираш как да реагираш. Можеш да покажеш среден пръст, но можеш и да се усмихнеш. Една приятелка ми разказа как веднъж, като карала кола, някой й подвикнал: “Ей, курво, къде се буташ?” Тя отворила прозореца и го попитала: “Откъде ми знаеш името?” Въпросът не е да изпуснеш емоцията си, а да я използваш интелигентно.

- Какво продължава да те учудва в България? С какво не можеш да свикнеш?

- Може би с това, че хората са много отрицателно настроени. Не към мен, а въобще. Ако има идея да се направи например тази маса, ще дойдат 50 души и ще кажат - това е невъзможно, тези материали не могат да се намерят, такива майстори не са се родили. Това пречи на българина, защото живеем в свят, в който трябва да си много креативен, за да можеш да извадиш от себе си най-доброто. Затова трябва да имаш вяра в себе си и в невъзможното. Може би това липсва като национална черта на българина. Като че ли по-често хората са склонни да кажат “Това няма да стане” вместо “Хайде да го направим”. Може би няма да се получи от първия илиот втория път, но от 50-ия ще стане. В България, разбира се, вече има много хора, които са успешни, които са напред във всеки аспект - физически, психически...

- Какво се опитваш да дадеш на българина?

- Малко положително настроение, усмивка.

- Защо е важно да се усмихваш?

- Защото лицевите мускули директно са свързани с хипоталамуса, който произвежда ендорфин. Като си усмихнат, ти го караш да произвежда повече хормони на щастието. Направи си следния експеримент. Намираш се в супермаркет и трябва да избереш нещо. Ако си сериозен, ще ти е по-трудно. Ако си усмихнат, ще имаш по-голям обхват на избор. Ако някоя продавачка не е любезна, усмихни се и кажи - благодаря ти. Отстъпването е магията. Най-важното е да не си в нивото на конфликта, а да се извисиш над него.

- Освен с групови и индивидуални уроци по йога с какво друго се занимаваш?

- Срещам се с много хора със здравословни проблеми. Ходя в болници, при мен идват болни. Занимавам се с гръбначен стълб и с неврология. Упражненията, които правим в часовете по йога, са измислени с цел да раздвижат двете полукълба в мозъка - на логичното и на творческото мислене. Целта е и двете да са в баланс. След инсулт, когато едната страна е парализирана, тези упражнения помагат.

- Повечето хора, които правят йога при теб, казват - не знаем какво ни прави Пракаш, но се чувстваме превъзходно. Каква е твоята тайна?

- Тайна няма. Човек трябва да е открит и да е с добри намерения. Да е добър в корените си. Това е магията на този свят. Как ще извадиш най-доброто - решаваш сам.

- Но в корена на българина не е ли заложена завистта? Ние не сме свикнали да изтръгваме доброто от себе си, по нашите земи не е имало йога учение. А ти сигурно с това си се родил?

- Така е. Аз съм израснал с това да виждам родителите си, които сутрин стават и правят упражнения. Имам брат и две сестри, които също се занимават с йога. При нас това е като черпенето с ракия в българското семейство - отпуска те. (Силен смях.)

- Какво ти допада у българина?

- Това, че мозъкът му щрака за хитри идеи, че има странен манталитет. Преди време бяхме с група българи в Индия и в хотела, в който бяхме отседнали, имаше врата с катинар. Идва при мен един човек от групата и казва - искаш ли да отключа този катинар. И го направи. Индиец, ако види катинар, никога няма да си помисли да го отключва. У българина има будност и голямо любопитство, което е добър вариант. Можеш да прецакаш себе си с тази будност, но като цяло хората са добронамерени.

- Защо не е щастлив българинът и постоянно се оплаква, а индиецът може и под небето да спи и да му е хубаво?

- Щастието не е функция на имане и нямане. Щастието е да си съгласен с това, което си в момента. Това е твоята хармония за мига. Ти можеш да имаш хубава кола, но да искаш още по-хубава, което да те прави по-нещастен от човека, който няма кола. Нещата се случват на нивото на идентичността, а не на притежанието. Важно е не какво притежавам, а аз какво съм.

- Материалният живот притеснява ли те? Ето сега сме в криза, парите не стигат...

- Никога не са ме притеснявали. Парите имат значение дотолкова, доколкото да си осигуриш храна и дрехи. Ако нямам достатъчно, аз ще работя един час повече и ще ги изкарам. Така е по-добре, отколкото да не правя нищо и да се оплаквам.

- Докога смятате да живеете с жена си Елена в България?

- Вариантът е да сме по няколко месеца тук и няколко в Индия. По принцип България е много добро място за живеене. Тук е рай. Има четири сезона, климатът е прекрасен, природата - също. Обиколил съм всички ваши планини. Това ми е голям кеф. Може би защото съм планинско чедо, контактът с природата ми е необходим.

Освен това тук я има духовността. Тя е повече несъзнателна, отколкото осъзната. Неслучайно учителят Дънов и Ванга са се родили по тези земи. Има и много хилядолетни светилища.

- Ако дойде при теб някой и ти предложи много пари, защото емоционално или психически е задръстен, как ще реагираш?

- Такъв човек ще ми е интересен. Но не може да ме съблазни с пари. Ще ми е интересно как е стигнал до това състояние? Имал съм такъв случай. Едно момче ми каза - баща ми е голям бизнесмен и трябва да направиш час с него. Аз го питам: Той прави ли вода? В това няма ирония. Аз наистина задавам хубави въпроси. За нас какво е ценно - да имаме чист въздух, вода и храна.

- Твоят род и родителите ти простиха ли ти?

- Да , простиха ми. Грешникът не е толкова грешен. Всяко чудо за три дни, нищо ново под слънцето - нещата са много прости.

 

 

     

     
  Пракаш пред "Арт Трафик"- част 3  
За музиката, звуците и излъчванията. За жените и ритъма на природата. Целият живот е изкуство.

 

     

     
  Пракаш пред "Арт Трафик"- част 2  
В тази част си говорим за формулата на живота и изживяванията. Каква е разликата между интелигентността и контрола?

 

     

     
  Пракаш пред "Арт Трафик"- част 1  
Кой е Пракаш Белвал? За личността и компонентите на съществуване. За вътрешното внимание и насочването му към проблемите или възможностите. За фактите и състоянията. Какво е всъщност Кама Сутра, каква е връзката между хората във физически и духовен аспект.

 

     

     
  Пракаш при "Жените"- БНТ, 26 януари 2011  
 

 

     

     
  Пракаш в "Нощни птици"- БНТ, 16 януари 2011  
 

Тази неделя в "Нощни птици" ще правим йога, ще говорим за Бирма, ще се освободим от страха и ще намерим сила във вътрешната промяна! Как пътуват свободните духом? Журналистката Милена Кънева, която напусна България и заживя в Италия преди промените, а днес обикаля и снима по най-опасните точки на света; индиецът, напуснал родните си места от любов и станал знаменит учител по йога в България Пракаш и Николай Иванов и Георги Ангелов от етно джаз групата Ом, която постигна рекорд на Гинес, когато през 96-та направи заедно с Теодоси Спасов, Дони и Коцето Калки първият високопланински концерт под Еверест.

Милена е завършила актьорско майсторство в НАТФИЗ, от края на осемдесетте работи като журналист за RAI, а от известно време снима и продуцира сама филмите си. Тя е направила интервюто с носителката на Нобелова награда за мир Анг Сан Су Чи, която е под домашен арест повече от 18 години, а преди два месеца беше освободена, после е прекарала шест години в бирманската джунгла, снимайки скришом. Филмът й "Тотално отричане" (Total Denial) беше в селекцията за номинации за Оскари, но така и не стигна до финалната права. За сметка на това получи голямата награда на фестивала "Един свят" през март 2006 г. в Прага лично от ръцете на Вацлав Хавел. Кратка версия на най-новия й филм, базиран на книгата на Анг Сан Су Чи "Свобода от страх", гледахме през лятото в България. Потресаващ.

Пракаш е на 31 години, от хималайската част на Индия. Преди 9 години се жени за българка, която среща в индийски манастир за йога, и пристига тук, като изоставя образованието си на биотехнолог и химик. Занимава се с йога от петгодишен, запален от баща си. В Индия е ученик, но в България започва да преподава частни уроци и да води курсове в "Спартак", а вече и на други места. И става истинска знаменитост! Елица и Стунджи го водят с тях на Евровизия, защото го смятат за свой гуру и учител. При него ходят на йога и много други знаменитости, политици, бизнесмени. Но това не е същественото. Пракаш не иска да е известен или богат. Той просто се наслаждава на живота. Където и да е. Един смеещ се мъдрец, който те накара сериозно да се замислиш какви по-точно са приоритетите ти и колко лесно е да се живее рисковано и с усмивка!

Група Ом - която успешно съчетава джаз, етно и амбиент; балкански, източни и традиционни инструменти, мотиви, звучене и нагласи пък свирят авторска музика!

"Нощни птици" отива на Изток. В неделя вечерта от 22:55 по БНТ.

 

     

     
  "Пракаш Чандра от Индия"- интервю на Ели Грънчарова (Капитал-Бр.8, 26.02.2009)  
 

Пракаш е на 29 години, от хималайската част на Индия. Преди 7 години се жени за българка, която среща в индийски манастир за йога, и пристига тук, като зарязва образованието си на биотехнолог и химик. Занимава се с йога от петгодишен, запален от баща си. В Индия е ученик, но в България започва да преподава в частни уроци и на курсове в "Спартак".

 


Какво означава името ви? Лунна светлина.
Каква е разликата между българите и индийците? Като живи същества няма разлика, но като възприятие за света например индиецът се гордее, че е индиец заради самия си начин на мислене и духовното си наследство, защото той има нещо, което е по-голямо от него. Имаме едно съзнание, а под него е подсъзнанието, което всъщност е по-голямо от съзнанието. Докато сме базирани само в съзнанието, сме ограничени, а когато достигаме до дълбочината на подсъзнанието си, започваме да разбираме собствения си потенциал. Индия по някакъв начин успява да каже това на индийците.

Аха. Какво правите първо сутрин, когато се събудите? Казвам си: "О, какъв хубав ден!" Правя йога, но не следвам строги закони. Законите са създадени за човек от човек и тяхното спазване е дотам, докъдето на теб ти е полезно.
Йога позите... Са общо 72 000 и включват абсолютно всички възможни позиции на тялото.
Любимите пози... Всички, които държат гръбначния стълб прав, са готини пози, защото тогава гравитацията ти влияе най-малко и всъщност имаш най-малко варианти да се изкривиш. Само когато на човек му е удобно, може да оправи състоянието си.
Най-важната част на тялото е... Гръбначният стълб. В йогата има една поговорка: "Колкото ти е гъвкав гърбът, на толкова години си." Цялото сковаване в мисленето ни от главата се прехвърля директно в гръбначния стълб. Това влияе и на чакрите.
Ъ-ъ, чакрите? Психосоматични вериги, някои от които се намират в гръбначния стълб.
Храната на йогата е... Умереното. Не мога да кажа, че ядейки едни неща, ще получиш добри резултати. Аз съм разбрал йогата като "Не на отрицанието".
Най-важното нещо за йога е... Готиното настроение.

 

 

Йогата е... Начин на живот. Йогата е вътре в самия живот - този, който ти се случва. Трябва да имаш вяра в самия живот, за да си йога. Йогата е осъзнаване на днешния ден, усещане вътре в себе си, че живееш. Тя отваря пространства вътре в теб и освобождава твоя свят.
Животът е... Той е много по-широк, отколкото да стоиш в една сграда и да работиш нещо там.
България е... Много готино място, хубаво и приятно.
Мечтата е... Сегашният миг. Мечтая си за всичко - дори да пия едно кафе...

 

     

     
  "Супер! Яко! Кеф!"- интервю на Катерина Запрянова (сп."ТЕМА")  
     

Това са любимите български думи на един индийски инструктор по йога. Той няма да ви отказва от долче вита. Нито ще ви кара да седите в поза лотус по цял ден. А това е един разказ за човека, който дойде от Хималаите в София по любов, свикна с червеното ни вино, реши да защити Бай Ганьо, като междувременно създаде кръг от последователи.

Наргиле. Смях. Вицове - включително на тема Кама Сутра. Няколко души, наобиколили индиеца Пракаш Белвал, шеговито се представят за негови "демонстранти" в еротичното изкуство. Задушевна атмосфера е най-студеното определение, което може да дадем за обстановката. Естествено, нито помен от каквато и да е аскетичност.

"Ти ли си Катерина?" - пита свойски Пракаш. Секунда по-късно започва да пее с цяло гърло "Катерино моме". С точния текст - изпълнен до запетайка, по особено прочувствен кръчмарски начин. Изненадата е пълна, защото очаквахме да заварим изпит гуру, който си гледа задълбочено в пъпа... Без никакво предупреждение получаваме и плясване по главата. "Много мислиш! Стига толкова мисли! В главата ти има две малки човечета, които непрестанно се надвикват. Едното крещи: това е правилното! А другото: не, не е!" Както и няколко натискания по ръцете, които се оказват неочаквано болезнени.

Добре дошли в света на Пракаш - инструктора по йога, чието име все по-често се чува в София. Кратки дописки за индиеца вече редовно се появяват във вестници и лайфстайл списания. Известни персони не се притесняват да го наричат свой "гуру", дори го вземат със себе си на турнета - за спокойствие и кураж. Достатъчно е да споменем Елица, която освен със Стунджи замина за Финландия миналата година и с Пракаш. При дребния индиец ходят на йога и много други крупни фигури от бизнеса, медиите, спорта, политиката... Само дето Пракаш държи да е дискретен. Затова ще спестим "оня списък".

Нямаше как да не го потърсим, особено след като разбрахме, че Бай Ганьо е любимият му литературен образ, че е дошъл в България заради жена, нарушавайки всички правила на своето общество и каста, и че след няколко месеца за него ще излиза книга ("Супер си" от Михаела Петрова на базата на разговори с учителя по йога).

Позитивно мислене. Без клишета.

Пракаш Белвал е на 28 години. Ведрото му настроение обаче надали има нещо общо с възрастта - не си спомняме да сме се смели така и на 12. Пракаш има навика да прекъсва отговорите си с бурен, гръмогласен смях, който се оказва безпощадно заразителен. И да добавя риторичния (макар и не съвсем правилен езиково) въпрос: "Схващаш ли ме?" Дори говорейки на свръхсериозни теми, не пропуска думите "супер", "яко", "кеф". Нито свойски изрази като "да бе, да" или "така е, брат..."

 

Пракаш, май "супер" ти е много любима дума?

- Да! Също така страшно ми харесват "кеф" и "яко". Замисли се само, ние сме

създадени точно с кеф! Така че трябва и да живеем по този начин.

Само че това невинаги е възможно. Ето например има хора по света, които умират от глад...

- От глад никой не умира. От апетит - да. Или от страх да не би да умре от глад. А най-естественото ни състояние е да сме щастливи.

Ти щастлив ли си?

- Да. Всеки може да бъде.

В какво вярваш?

- Аз вярвам във всичко, а най-много в промяната. В идеята, че можеш да моделираш нещата около себе си.

При теб идват доста богати хора. От какво са нещастни?

- Според мен богатството няма нищо общо с щастието. Щастието е свързано с това как нагласите ти се напасват с външния свят. Ако твоите очаквания съответстват на реалността, ти си щастлив човек. Ако обаче фактите в живота ти са под твоите прогнози и надежди, ти винаги си недоволен, без значение колко имаш и какво постигаш. Виж, хората искат пари не за да ги лепят ня-

къде като тапети, а заради състоянието, в което изпадат с тях. Искат да се чувстват приети, могъщи... Човек винаги търси определено състояние, не пари. Като купуваш печка, ти не я взимаш заради нея самата, а за да ти е топло.

Ти си само на 28. Как се чувстваш, когато някои хора те наричат гуру?

- Аз не се приемам като такъв. Нормален човек съм. Това какво пишат медиите е друг въпрос... По принцип се представям като инструктор по йога. И наистина ми се ще да махна целия този елемент на мистицизъм, който хората свързват с йогата. Някой едва ли не би си помислил, че ще дойде при мен и аз ще му оправя всичко! Напротив - ти трябва да имаш тази сила изначално в себе си. Всеки човек всъщност я притежава. Което е много яко.

И всеки би трябвало да има силата да си тръгне от учителя си в един момент?

- Точно така! И не само да си тръгне, но и сам да се превърне в учител. Това става с малки стъпки, но те ни отварят много врати.

Какво те ядосва?

- Аз не се ядосвам. Ако има нещо, което не ми харесва, мога да променя собственото си мнение за нещата. И не давам етикет на никого.

Кога изпитваш най-голям кеф?

- Винаги ми е кеф. Но особено обичам да ходя на планина, на море, да се срещам с приятели, да правим купони, да свирим. Понякога взимаме някакви барабани примерно и почваме да свирим директно на улицата. Много е важно да живееш с кеф! Хубаво е например да си запишеш 5 неща, които те правят щастлив, и да ги изпълниш до вечерта. Те могат да са прости - да се срещнеш с приятелка, да седнеш в определено кафене, да походиш малко пеша и т.н. Ако обаче ги направиш, чувството после е много яко.

Невинни години

Пракаш е от Южните Хималаи, от село Херахан. Едва на 5 години попада в манастир за йога. Същият манастир по-късно ще се окаже съдбоносен и по други, далеч по-романтични причини. Както Пракаш сам казва: съдба.

Не беше ли прекалено рано да започнеш с йога на 5 години?

- Не, в Индия това е абсолютно нормално, като физкултурата тук.

Кой те заведе в манастира?

- Първия път - баща ми. Той е пандит, но да не го объркате с бандит! Пандит е човек, който се занимава със свещени дела. А майка ми е домакиня. При нас жените по принцип не работят. В градовете е вече по-различно, но аз съм от село.

И все пак - на 5 години можеше ли да възприемаш чисто духовните аспекти на йога?

- Какво означава духовни и физически? Според мен няма разлика, няма граница между дух, тяло, материя... Всичко е едно и също. Представи си океана например - там има много слоеве. Има дъно, но има и вълни горе. Е, можеш ли да кажеш кое е повече или по-малко океан? Тяло, ум, дух, психика - всичко е едно! Важното е да има баланс, хармония. Просто човек трябва да я намери за себе си.

И ти твърдиш, че си я намерил?

- Аз не твърдя нищо. Изобщо почна ли да твърдя, край с мен! Това би значело, че съм спрял да уча. А в йога е много важно да продължаваш този процес. Когато спреш да учиш, все едно те няма. Губиш гъдела и тръпката.

Какъв беше гъделът на твоето детство в Хималаите?

- От детството си аз не си спомням толкова дните, колкото нощите. Спяхме навън през лятото... И винаги ще си спомням звездите - в Хималаите те изглеждат много близки и страшно големи! А като тичаш, луната все едно върви с теб.

Любов по време на пречки

Тя се казва Елена и работи като масажист. Освен това е причината Пракаш Белвал да се озове в София преди няколко години. Първоначално индиецът седи вкъщи. Готви, пере, учи български... Дава уроци по английски. След година престой започва да преподава йога. В началото - само на приятели. За да стигне до момента, в който няма никакви свободни часове за индивидуално обучение. И ако не искате да се включите в някоя голяма група, ще трябва да дебнете дали някой ваш познат няма да пропусне занимание, за да се намърдате на неговото място... Но ето как започва всичко. Как се срещна с Елена?

- В един манастир... В същия, където баща ми ме заведе като малък. Беше любов от пръв поглед. Но това Еленката го разказва по-добре. Вас, жените, повече ви бива с думите. Накратко: срещнахме се там съвсем случайно. И... бум!

Бум?!

- Химия, естествено! Този "бум" е много як, да знаеш.

 

 

 

Еднократен ли е според теб, като експлозия?

- Всъщност този бум трябва да се случва непрекъснато. Проблемът е, че в един момент ние, възрастните, спираме да играем. Започваме да приемаме живота твърде на сериозно. А погледни децата: играта е първото нещо, чрез което те опознават света. Спрем ли да играем, спираме да се учим. Преди да се оженят, хората реагират по-живо, има флирт в отношенията. А след това зарязват всичко... Много важно е да не пренебрегваме тези неща, които са ни карали да чувстваме тръпката в началото.

 

Да се върнем към любовната авантюра в манастира в Индия...

- Много голяма беше! Против цялото общество и религията там. В Индия хората се женят вътре в собствената си каста. Нямат право да се движат между кастите, камо ли да се обвързват с хора от друга религия, с чужденци... Това е абсолютна - как беше вашата дума - анатема! Така че родителите ми бяха в шок.

Елена се връща тогава в България, как продължихте връзката си?

- Тя си отпътува, след 2 години дойде пак. През това време си пишехме. Само дето едно писмо отнема 15 дни, за да пристигне. Също така й се обаждах по телефона.

И въпреки дистанцията знаеше, че това е жената?

- Да, разбира се. Знаех. Има съдба.

Но ако беше сгрешил?

- Няма грешки! Има просто опит. Някой път просто не се получават нещата. Но при нас стана.

Защо тя не отиде да живее в Индия, а ти дойде тук?

- Всъщност в началото си мислехме да живеем в Херахан, но реално бяхме изгонени. Не само от родителите ми, от всички! Беше огромен скандал, разбираш ли? Даже като отидохме там 5 години след сватбата ни, пак беше напрегнато. При положение че вече се знаеше, че правя разни интересни неща тук. Продължаваха да не ни приемат. Такива скандали имаше, че бих могъл да напиша роман... Спомням си, че даже като се женихме, местният съд ни отказа и трябваше да ходим в Делхи. Там никой не те знае какъв си и откъде си.

А в момента родителите ти вече приемат ли твоята съпруга?

- Да. Но винаги ще има проблеми в отношенията. Просто Елена не принадлежи към тази традиция. Макар че знае много неща за Индия, вероятно повече и от мен.

Йога за начинаещи

Баланс. Изява на собствения ти потенциал. Това са нещата, към които можеш да се стремиш чрез йога. Но в случая - без никакъв догматизъм. Това е нещото, което прави впечатление в Пракаш, особено на фона на стереотипите за йога мастери. Навремето лайфстайл журналистка предупредила индиеца: "Ще дойда на йога, но няма да ми спираш цигарите и алкохола." А Пракаш дълго, много дълго се смял.

Самият той обича да пие вино - много харесва българското. Макар и да твърди, че след една чаша червено вино се напива. Не вижда нищо лошо и в това човек да запали цигара, стига тя да му носи "кеф", да не е форма на зависимост. Защото навикът те задължава, а изборът - освобождава.

Обясни накратко какво представлява йога като философия.

- Йога според мен е начинът, по който изразяваш собствения си потенциал. Нищо друго! При мен идват хора от най-различни професии и социални категории и започват да се справят добре точно там, където им е мястото. Йогата работи по този начин. Идеята не е да станеш супер в това учение, а да бъдеш по-добър в това, което си, което правиш! Постепенно започваш да вникваш в дълбочинната структура на нещата. Да си добър журналист за теб например е много по-важно от това да си страхотен йога. А самото учение позволява да надграждаш върху това, което си. Аз не желая да променям хората. Нито пък мога да заявя, че всички трябва да практикуват йога. За някои по-подходящи са бойните изкуства или плуването например. Важното е да има хармония между вътрешните ти очаквания и външния свят. Самата дума "йога" значи свързвам се, съединявам се.

Какво е работата за теб?

- Работата е за тракторите. Когато изпитваш върховно удоволствие, това вече не е работа, различно е. Ето, ако ти сега напишеш десет стандартни въпроса и ги зададеш на няколко човека, ще се обогатиш ли по някакъв начин? Не, разбира се. Рутината никога не предполага развитие. Но ако започнеш да измисляш нови и нови начини да правиш интервюта, да предразполагаш хората срещу теб, тогава даваш свобода на въображението си. И не си трактор! Това е истинската фантазия и свобода. Според мен това също е йога.

Обичаш да казваш, че всеки човек трябва да се възприема като уникален. В същото време обаче е ясно, че не всички сме еднакво красиви, умни, талантливи...

- Проблемът е, че ние определяме себе си спрямо нещо друго. Докато правим това, винаги ще сме по-ниски, по-неготини, по-неизвестни. А когато се възприемеш като уникален, тогава вече няма съревнование. Уникален си и точка. Ти си избраният от първия миг на твоето зачеване. Само се замисли за този точно определен сперматозоид, един от милиарди други, който стига до яйцеклетката. Та ние сме победители по рождение! И е много глупаво после да си даваме оценки на базата на това, което казват хората.

За българите и Бай Ганьо

Въпреки че може да говори с часове за Индия, Пракаш е усвоил не само българския сленг, но и непринудеността в отношенията, свойското балканско общуване. Негови приятели дори твърдят, че като си ходи в Хималаите, му липсва София...

Пракаш, различни чужденци дават доста крайни оценки за българите - някои ни наричат комерсиални, други ни смятат за невероятно духовни. Какви сме според теб?

- Всякакви! Не може едното да съществува без другото. Иначе не би имало баланс.

Вярно ли е, че много харесваш образа на Бай Ганьо?

- О, да! Според мен Бай Ганьо е положителен герой. Той е истински, прави нещата, които иска. Не мога да разбера защо не го харесвате. Та той се държи като човек със самочувствие! А българите много често имате ниска самооценка, неясно защо. Страшно важно е човек да не се влияе от външното мнение. То не е точният критерий.

Прочел ли си цялата книга на Алеко Константинов?

- Разбира се, ти как смяташ? Аз чета много българска литература.

Иван Вазов четеш ли?

- Да, класиците са важни. И поезия обичам.

А в момента повече индиец или българин се чувстваш?

- Аз се чувствам всякакъв. Навсякъде, където отида, е у дома. Имаме една приказка от йога: "Във всеки дом имаш майка, във всеки дом имаш баща".

Добиваш все по-голяма популярност в България. Изкушава ли те славата?

- Изобщо не ми пречи. Нито ме вълнува. Но тук има нещо друго. Аз вярвам, че съществува една маса хора, които задават критерия за добро и лошо в това общество. И наистина искам да работя с тях. Това не означава те да са непременно богати или звезди. Важно е влиянието им върху начина на мислене.

Но ти не държиш да си известен?

- Ама аз вече съм такъв! Това става някак автоматично, извън теб. Когато не ти е цел, то се случва от само себе си. Схващаш ли ме?!

     

     
 

Пракаш Белвал - сп."Баня&Спа"- бр.04/2009

 
 

 

Всичко в този свят, вътрешен или външен, се движи от присъствието на доверието. Доверието е мостът между единия и другия бряг на реката. Доверието е това, което ни свързва със собствените ни възможности, заради което откриваме собствените си способности и шансовете в собственото ни ежедневие. Доверието е сила, на базата на която се изгражда взаимност. Взаимността и взаимното действие между съзнателно и несъзнателно, между индивидуалността и обществото. Това, което разбира човек в конкретен миг, е плод на неговите минали преживявания, на миналия му опит. Това свързване с миналите опити в самия миг, това е доверие. Ние във всеки един момент се доверяваме на себе си и това доверие създава крачката и начина на възприятие в дадено пространство и време. Липсата на доверие ни откъсва от това, което ние сме.


БЕЗСЪНИЕТО
Е ЛИПСА НА ДОВЕРИЕ

Когато доверието липсва, човек не може да се отпусне. Отпускането идва от съзнателното доверие към несъзнателните процеси. Ние съзнателно имаме някакви представи за себе си. Когато човек не може да се довери най-напред на себе си, той изгубва нишката. Нишката със своите взаимоотношения, взаимоотношенията със света, както и със себе си. Когато на нищо не се доверяваш, дори и на себе си, ти изгубваш доверие и в себе си. И същевременно каквото и да искаш, каквото и да

 
 

намираш, ти винаги намираш себе си. Ти друг не можеш да намериш, ти друг не може да си, защото си ти. Винаги намираш себе си ВъВ Всичко. Кой друг Вместо теб? Има ли такъв, какъвто ти не си? Можеш да направиш Всичко със себе си. Това ли ти е свободата? Това ли ти е радостта? Да изгубиш доверие в себе си. Можеш, ако искаш. Ти винаги можеш. Дори и спрямо себе си можеш. А защо да е спрямо себе си? Всичко можеш със себе си. Твоето себе си е плод на самия теб. Ти си... То е... Навсякъде е, то просто е. Може би и ти си навсякъде.

ЛЮБОВТА
Е ПЛОД НА ДОВЕРИЕТО

Доверието между едното и другото. Доверието е силата, която обединява. Обединява със самия себе си, със себе си най-напред. Себе си В собствения си олтар. Олтарът на твоето сърце. Олтарът, с който ти обединяваш и където ти се свързваш. Себе си с останалия свят, с твоите близки и любими хора.

ПРИЧИНАТА
ИДВА ОТ СЛЕДСТВИЕТО

Ако не търсим следствие, няма какво да причиняваме или каквото и да причиняваме, това е, защото търсим следствие. Всички наши действия в този свят ни дават някакви резултати, защото търсим резултатите. Ние защитаваме собствените следствия и действаме по един или друг начин, фокусирайки се върху следствието, ние считаме, че защитаваме собствените си действия. И когато доверяваме на себе си това, което ние сме, и това, каквото ние правим, осъзнаването на собствените постъпки ни кара да действаме в този същия момент на осъзнаване. Сигурността, която ние измисляме хипотетично в собственото съзнание, ни защитава от действието. Свободното действие ни прави свободни хора. Следствието ни принуждава. Следствието ни прави принудени да действаме по един начин, по който ние мислим, че е правилно. Той може и да е правилен, но е принудителен. Искаш ли да действаш по принуда. Принуден от следствията, които ти търсиш.


     

     
 

 

АКО СИ ПРИНУДЕН,
ПРИЧИНАТА Е В ТЕБ

Човекът винаги може да намерипричина. Причина във всичко, причина за всичко. Ако той реши, може и да е принуден и за тази принуда пак той може да намери причина. Принуден ли си да живееш? Принуден ли си да съществуваш? Сам ли избираш?
Каквото е твоето разбиране за себе си, такъв ставаш ти. Твоето имане е в теб. Твоето разбиране е в теб. Ти можеш да разбираш това, което ти искаш да разбираш. Това е твоята свобода. Твоето разбиране за правене или неправене, за имане или нямане. Твоето разбиране за красиво и некрасиво определяш единствено ти, със собствените си разбирания. Как разбираш себе си и собствените си разбирания? Ти избираш. Дори и когато твърдиш „нямам избор", това е твоят избор. Дори когато казваш, че не разбираш, това пак е твоето разбиране. Дори когато казваш, че нямаш, това е твоето имане.


ОТРАЖЕНИЕТО
Е НАЧИНЪТ ПО КОИТО ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА СВЕТА.

Всичко в света отразява теб. Твоето доверие към нещата, както и към света ти дава едно определено отношение. Отношение към теб, отношение към хората, към ситуациите. Ти отразяваш всички тези отношения и отношенията се отразяват в теб. Какво отражение създаваш ти и какво те отразяват. Доверяваш ли се на собствените отражения. Кой е създал всички тези условия?


ЕСТЕСТВЕНО,
ЧЕ ТИ СИ СЪЗДАТЕЛЯТ

Ти си създал условия за самия себе си. И ти създаваш условия за другите. Това, което си - то е от теб и за теб. За теб е естествено да създаваш условия за себе си. Ти си създател на условията, според които възприемаш света и според които светът възприема теб. Когато ти се доверяваш на собственото си създаване, създаденото ти се доверява на теб. Това е процес, макар и да ти се струва като факт. Твоето съществуване в този свят е един процес. Ти се развиваш, изживявайки и научавайки нови и нови неща. И с твоето научаване не само ти, а цялата цивилизация еволюира. С еволюцията се развиваш и ти, каквато и да е посоката. И това е отражение. Твоето отражение в света, както и отражението на света върху теб.

 

 

 

ТВОЕТО ТЪРСЕНЕ ОПРЕДЕЛЯ ПОСОКАТА

Ако търсиш начина, ще намериш начин. Ако търсиш причината, ще намериш причина. Това са две настройки за всеки един миг. Какво търсиш? Това твоето търсене ли е, или ти е наложено да търсиш това? Ако искаш да решиш нещо или искаш да правиш нещо, просто трябва да търсиш начина. Когато търсиш начина, ти намираш начин. Когато търсиш причината, намираш причина. Когато намериш причина, тя те и задължава. Когато ти допускаш до себе си възможността за намиране на начин за решаване на каквато и да е ситуация, значи можеш да намериш точния начин. Нашето внимание е импулсивно. За един миг то се концентрира в една точка. Способността ни да задържим за по-дълго време вниманието върху една точка определя нашата устойчивост.


УСТОЙЧИВОСТ
В СОБСТВЕНИТЕ НАМЕРЕНИЯ

Устойчивост в това, което ние сме. Устойчивост на собствените представи. Как се получава? Ние всички живеем в този свят с еднакви възможности. Хората обаче са много различни и изживяват най-различни неща, най-различни състояния. Имаме еднакви нервни системи, еднакви тела, еднакви съставки на клетъчно ниво и все пак сме различни. Различието всъщност ни прави каквито сме. Нещата, на които се доверяваме, доверието в собствените сили и способности - това е, което ни прави уникални по определен начин. Това ни дава уникално място сред толкова себеподобни. Колко време можеш да задържиш вниманието си? Това не е въпрос на издръжливост обаче, а на устойчивост. Издръжливостта е за другите. Другите я виждат, за теб е устойчивост. Можеш ли да устоиш на собствените си навици?
Можеш ли да устоиш на собствените промени?
Можеш ли да устоиш на промените? Можеш ли да откриеш това, което винаги си искал?

Устояваш ли в собствените изисквания към себе си? А към света? Имаш ли доверие на себе си. Имаш ли доверие на света. Твоето доверие е това, което те прави достоен за доверие.