Йога студио Пракаш

Възможно ли е да си на 31 години, да живееш в България и да си щастлив и постоянно усмихнат. Да, ако се казваш Пракаш. Повече от 10 г. младият индиец учи българите как да стигат до върховното удоволствие, което изтръгва възклицанието: “Супер ми е!” Това се постига чрез упражнения в часовете по йога при Пракаш, по време на които най-често повтаряните от него думи са: “Много сте яки!”

Заради уменията му го търсят богати и не толкова заможни хора, политици, артисти, спортисти и всякакви, които имат или нямат здравословни и други проблеми. Всички те искат да попият от заразителната му енергия и умения да се наслаждава на живота... През цялото време, докато разговаряме, Пракаш не спира да се смее искрено и звучно.

- Пракаш, кой вятър те довя в България?

- Преди 12 г. в манастир в Южните Хималаи, където съм роден, срещнах българка. Влюбихме се. Две години си писахме писма. После тя дойде в Индия, оженихме се, изгониха ни и дойдохме тук.

- Защо ви изгониха?

- Защото нашата култура все още е много затворена. Една каста не се жени за друга и много се държи на кръвната линия.

- Ти от богато семейство ли си?

- Нито богато, нито бедно - от средно. Имаме земя, която обработваме и си осигуряваме достатъчно средства. Баща ми се занимава със земеделие и е нещо като свещеник. (Бащата на Пракаш е пандит, да не се бърка с бандит. Пандит е човек, който се занимава със свещени дела. Майка му е домакиня. Когато навършва 5 г., баща му го завежда в манастир за йога, който се превръща в част от живота му, бел. ред.) Живеем добре в тамошните условия. Не можеш да го сравняваш с нищо друго, защото там хората имат съвсем друга нагласа и ценностна система.

- Родителите ти ли се противопоставиха на брака ти с българка?

- Всички - целият род, цялата община. Не ни позволиха дори да се оженим в района. Избягахме към Делхи и там сключихме брак. Беше голям цирк. В Индия нямашекъде да живеем и дойдохме тук. Основното притеснение на близките ми беше да не би да се занимавам с друго, а не с духовна работа.

- Какво си учил в Индия?

- Завърших биотехнология в университет, но едва в края на обучението си разбрах, че няма смисъл да се бъркаш там, където не ти е работата.

- Тоест?

- Не мога да се затворя в лаборатория и с лупи на очите да изучавам клетката. Обичам да съм на открито, да общувам с хора, около мен да има движение... Като дойдох в България, за да не стоя вкъщи, мой приятел инженер ме взе на работа в строителството като общ работник. Там научих много български лафове. Беше ми странно как мъжете подсвиркват на момичетата. Такова нещо не бих могъл да направя.

- Българите как те приеха?

- Много готино. Аз съм тук от 10-11 г. и с никого не съм имал конфликт. Не съм се скарал с нито един българин. През живота си имам един-единствен сблъсък с приятел, когато бях на 5-6 г.

- Как успяваш да не се караш в лудницата, в която живеем? Ако те засекат на светофар, как ще реагираш?

- Ти избираш как да реагираш. Можеш да покажеш среден пръст, но можеш и да се усмихнеш. Една приятелка ми разказа как веднъж, като карала кола, някой й подвикнал: “Ей, курво, къде се буташ?” Тя отворила прозореца и го попитала: “Откъде ми знаеш името?” Въпросът не е да изпуснеш емоцията си, а да я използваш интелигентно.

- Какво продължава да те учудва в България? С какво не можеш да свикнеш?

- Може би с това, че хората са много отрицателно настроени. Не към мен, а въобще. Ако има идея да се направи например тази маса, ще дойдат 50 души и ще кажат - това е невъзможно, тези материали не могат да се намерят, такива майстори не са се родили. Това пречи на българина, защото живеем в свят, в който трябва да си много креативен, за да можеш да извадиш от себе си най-доброто. Затова трябва да имаш вяра в себе си и в невъзможното. Може би това липсва като национална черта на българина. Като че ли по-често хората са склонни да кажат “Това няма да стане” вместо “Хайде да го направим”. Може би няма да се получи от първия илиот втория път, но от 50-ия ще стане. В България, разбира се, вече има много хора, които са успешни, които са напред във всеки аспект - физически, психически...

- Какво се опитваш да дадеш на българина?

- Малко положително настроение, усмивка.

- Защо е важно да се усмихваш?

- Защото лицевите мускули директно са свързани с хипоталамуса, който произвежда ендорфин. Като си усмихнат, ти го караш да произвежда повече хормони на щастието. Направи си следния експеримент. Намираш се в супермаркет и трябва да избереш нещо. Ако си сериозен, ще ти е по-трудно. Ако си усмихнат, ще имаш по-голям обхват на избор. Ако някоя продавачка не е любезна, усмихни се и кажи - благодаря ти. Отстъпването е магията. Най-важното е да не си в нивото на конфликта, а да се извисиш над него.

- Освен с групови и индивидуални уроци по йога с какво друго се занимаваш?

- Срещам се с много хора със здравословни проблеми. Ходя в болници, при мен идват болни. Занимавам се с гръбначен стълб и с неврология. Упражненията, които правим в часовете по йога, са измислени с цел да раздвижат двете полукълба в мозъка - на логичното и на творческото мислене. Целта е и двете да са в баланс. След инсулт, когато едната страна е парализирана, тези упражнения помагат.

- Повечето хора, които правят йога при теб, казват - не знаем какво ни прави Пракаш, но се чувстваме превъзходно. Каква е твоята тайна?

- Тайна няма. Човек трябва да е открит и да е с добри намерения. Да е добър в корените си. Това е магията на този свят. Как ще извадиш най-доброто - решаваш сам.

- Но в корена на българина не е ли заложена завистта? Ние не сме свикнали да изтръгваме доброто от себе си, по нашите земи не е имало йога учение. А ти сигурно с това си се родил?

- Така е. Аз съм израснал с това да виждам родителите си, които сутрин стават и правят упражнения. Имам брат и две сестри, които също се занимават с йога. При нас това е като черпенето с ракия в българското семейство - отпуска те. (Силен смях.)

- Какво ти допада у българина?

- Това, че мозъкът му щрака за хитри идеи, че има странен манталитет. Преди време бяхме с група българи в Индия и в хотела, в който бяхме отседнали, имаше врата с катинар. Идва при мен един човек от групата и казва - искаш ли да отключа този катинар. И го направи. Индиец, ако види катинар, никога няма да си помисли да го отключва. У българина има будност и голямо любопитство, което е добър вариант. Можеш да прецакаш себе си с тази будност, но като цяло хората са добронамерени.

- Защо не е щастлив българинът и постоянно се оплаква, а индиецът може и под небето да спи и да му е хубаво?

- Щастието не е функция на имане и нямане. Щастието е да си съгласен с това, което си в момента. Това е твоята хармония за мига. Ти можеш да имаш хубава кола, но да искаш още по-хубава, което да те прави по-нещастен от човека, който няма кола. Нещата се случват на нивото на идентичността, а не на притежанието. Важно е не какво притежавам, а аз какво съм.

- Материалният живот притеснява ли те? Ето сега сме в криза, парите не стигат...

- Никога не са ме притеснявали. Парите имат значение дотолкова, доколкото да си осигуриш храна и дрехи. Ако нямам достатъчно, аз ще работя един час повече и ще ги изкарам. Така е по-добре, отколкото да не правя нищо и да се оплаквам.

- Докога смятате да живеете с жена си Елена в България?

- Вариантът е да сме по няколко месеца тук и няколко в Индия. По принцип България е много добро място за живеене. Тук е рай. Има четири сезона, климатът е прекрасен, природата - също. Обиколил съм всички ваши планини. Това ми е голям кеф. Може би защото съм планинско чедо, контактът с природата ми е необходим.

Освен това тук я има духовността. Тя е повече несъзнателна, отколкото осъзната. Неслучайно учителят Дънов и Ванга са се родили по тези земи. Има и много хилядолетни светилища.

- Ако дойде при теб някой и ти предложи много пари, защото емоционално или психически е задръстен, как ще реагираш?

- Такъв човек ще ми е интересен. Но не може да ме съблазни с пари. Ще ми е интересно как е стигнал до това състояние? Имал съм такъв случай. Едно момче ми каза - баща ми е голям бизнесмен и трябва да направиш час с него. Аз го питам: Той прави ли вода? В това няма ирония. Аз наистина задавам хубави въпроси. За нас какво е ценно - да имаме чист въздух, вода и храна.

- Твоят род и родителите ти простиха ли ти?

- Да , простиха ми. Грешникът не е толкова грешен. Всяко чудо за три дни, нищо ново под слънцето - нещата са много прости.


Начало	За йогата	Статии, интервютa	Видео	Стиховете на Пракаш	Poems of Prakash	Индийска музика


	Пракаш в "Нощни птици"- БНТ, 16 януари 2011

	Тази неделя в "Нощни птици" ще правим йога, ще говорим за Бирма, ще се освободим от страха и ще намерим сила във вътрешната промяна! Как пътуват свободните духом? Журналистката Милена Кънева, която напусна България и заживя в Италия преди промените, а днес обикаля и снима по най-опасните точки на света; индиецът, напуснал родните си места от любов и станал знаменит учител по йога в България Пракаш и Николай Иванов и Георги Ангелов от етно джаз групата Ом, която постигна рекорд на Гинес, когато през 96-та направи заедно с Теодоси Спасов, Дони и Коцето Калки първият високопланински концерт под Еверест. Милена е завършила актьорско майсторство в НАТФИЗ, от края на осемдесетте работи като журналист за RAI, а от известно време снима и продуцира сама филмите си. Тя е направила интервюто с носителката на Нобелова награда за мир Анг Сан Су Чи, която е под домашен арест повече от 18 години, а преди два месеца беше освободена, после е прекарала шест години в бирманската джунгла, снимайки скришом. Филмът й "Тотално отричане" (Total Denial) беше в селекцията за номинации за Оскари, но така и не стигна до финалната права. За сметка на това получи голямата награда на фестивала "Един свят" през март 2006 г. в Прага лично от ръцете на Вацлав Хавел. Кратка версия на най-новия й филм, базиран на книгата на Анг Сан Су Чи "Свобода от страх", гледахме през лятото в България. Потресаващ. Пракаш е на 31 години, от хималайската част на Индия. Преди 9 години се жени за българка, която среща в индийски манастир за йога, и пристига тук, като изоставя образованието си на биотехнолог и химик. Занимава се с йога от петгодишен, запален от баща си. В Индия е ученик, но в България започва да преподава частни уроци и да води курсове в "Спартак", а вече и на други места. И става истинска знаменитост! Елица и Стунджи го водят с тях на Евровизия, защото го смятат за свой гуру и учител. При него ходят на йога и много други знаменитости, политици, бизнесмени. Но това не е същественото. Пракаш не иска да е известен или богат. Той просто се наслаждава на живота. Където и да е. Един смеещ се мъдрец, който те накара сериозно да се замислиш какви по-точно са приоритетите ти и колко лесно е да се живее рисковано и с усмивка! Група Ом - която успешно съчетава джаз, етно и амбиент; балкански, източни и традиционни инструменти, мотиви, звучене и нагласи пък свирят авторска музика! "Нощни птици" отива на Изток. В неделя вечерта от 22:55 по БНТ.


	Пракаш Белвал - сп."Баня&Спа"- бр.04/2009

	Всичко в този свят, вътрешен или външен, се движи от присъствието на доверието. Доверието е мостът между единия и другия бряг на реката. Доверието е това, което ни свързва със собствените ни възможности, заради което откриваме собствените си способности и шансовете в собственото ни ежедневие. Доверието е сила, на базата на която се изгражда взаимност. Взаимността и взаимното действие между съзнателно и несъзнателно, между индивидуалността и обществото. Това, което разбира човек в конкретен миг, е плод на неговите минали преживявания, на миналия му опит. Това свързване с миналите опити в самия миг, това е доверие. Ние във всеки един момент се доверяваме на себе си и това доверие създава крачката и начина на възприятие в дадено пространство и време. Липсата на доверие ни откъсва от това, което ние сме. БЕЗСЪНИЕТО Е ЛИПСА НА ДОВЕРИЕ Когато доверието липсва, човек не може да се отпусне. Отпускането идва от съзнателното доверие към несъзнателните процеси. Ние съзнателно имаме някакви представи за себе си. Когато човек не може да се довери най-напред на себе си, той изгубва нишката. Нишката със своите взаимоотношения, взаимоотношенията със света, както и със себе си. Когато на нищо не се доверяваш, дори и на себе си, ти изгубваш доверие и в себе си. И същевременно каквото и да искаш, каквото и да		намираш, ти винаги намираш себе си. Ти друг не можеш да намериш, ти друг не може да си, защото си ти. Винаги намираш себе си ВъВ Всичко. Кой друг Вместо теб? Има ли такъв, какъвто ти не си? Можеш да направиш Всичко със себе си. Това ли ти е свободата? Това ли ти е радостта? Да изгубиш доверие в себе си. Можеш, ако искаш. Ти винаги можеш. Дори и спрямо себе си можеш. А защо да е спрямо себе си? Всичко можеш със себе си. Твоето себе си е плод на самия теб. Ти си... То е... Навсякъде е, то просто е. Може би и ти си навсякъде. ЛЮБОВТА Е ПЛОД НА ДОВЕРИЕТО Доверието между едното и другото. Доверието е силата, която обединява. Обединява със самия себе си, със себе си най-напред. Себе си В собствения си олтар. Олтарът на твоето сърце. Олтарът, с който ти обединяваш и където ти се свързваш. Себе си с останалия свят, с твоите близки и любими хора. ПРИЧИНАТА ИДВА ОТ СЛЕДСТВИЕТО Ако не търсим следствие, няма какво да причиняваме или каквото и да причиняваме, това е, защото търсим следствие. Всички наши действия в този свят ни дават някакви резултати, защото търсим резултатите. Ние защитаваме собствените следствия и действаме по един или друг начин, фокусирайки се върху следствието, ние считаме, че защитаваме собствените си действия. И когато доверяваме на себе си това, което ние сме, и това, каквото ние правим, осъзнаването на собствените постъпки ни кара да действаме в този същия момент на осъзнаване. Сигурността, която ние измисляме хипотетично в собственото съзнание, ни защитава от действието. Свободното действие ни прави свободни хора. Следствието ни принуждава. Следствието ни прави принудени да действаме по един начин, по който ние мислим, че е правилно. Той може и да е правилен, но е принудителен. Искаш ли да действаш по принуда. Принуден от следствията, които ти търсиш.


	АКО СИ ПРИНУДЕН, ПРИЧИНАТА Е В ТЕБ Човекът винаги може да намерипричина. Причина във всичко, причина за всичко. Ако той реши, може и да е принуден и за тази принуда пак той може да намери причина. Принуден ли си да живееш? Принуден ли си да съществуваш? Сам ли избираш? Каквото е твоето разбиране за себе си, такъв ставаш ти. Твоето имане е в теб. Твоето разбиране е в теб. Ти можеш да разбираш това, което ти искаш да разбираш. Това е твоята свобода. Твоето разбиране за правене или неправене, за имане или нямане. Твоето разбиране за красиво и некрасиво определяш единствено ти, със собствените си разбирания. Как разбираш себе си и собствените си разбирания? Ти избираш. Дори и когато твърдиш „нямам избор", това е твоят избор. Дори когато казваш, че не разбираш, това пак е твоето разбиране. Дори когато казваш, че нямаш, това е твоето имане. ОТРАЖЕНИЕТО Е НАЧИНЪТ ПО КОИТО ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА СВЕТА. Всичко в света отразява теб. Твоето доверие към нещата, както и към света ти дава едно определено отношение. Отношение към теб, отношение към хората, към ситуациите. Ти отразяваш всички тези отношения и отношенията се отразяват в теб. Какво отражение създаваш ти и какво те отразяват. Доверяваш ли се на собствените отражения. Кой е създал всички тези условия? ЕСТЕСТВЕНО, ЧЕ ТИ СИ СЪЗДАТЕЛЯТ Ти си създал условия за самия себе си. И ти създаваш условия за другите. Това, което си - то е от теб и за теб. За теб е естествено да създаваш условия за себе си. Ти си създател на условията, според които възприемаш света и според които светът възприема теб. Когато ти се доверяваш на собственото си създаване, създаденото ти се доверява на теб. Това е процес, макар и да ти се струва като факт. Твоето съществуване в този свят е един процес. Ти се развиваш, изживявайки и научавайки нови и нови неща. И с твоето научаване не само ти, а цялата цивилизация еволюира. С еволюцията се развиваш и ти, каквато и да е посоката. И това е отражение. Твоето отражение в света, както и отражението на света върху теб.		ТВОЕТО ТЪРСЕНЕ ОПРЕДЕЛЯ ПОСОКАТА Ако търсиш начина, ще намериш начин. Ако търсиш причината, ще намериш причина. Това са две настройки за всеки един миг. Какво търсиш? Това твоето търсене ли е, или ти е наложено да търсиш това? Ако искаш да решиш нещо или искаш да правиш нещо, просто трябва да търсиш начина. Когато търсиш начина, ти намираш начин. Когато търсиш причината, намираш причина. Когато намериш причина, тя те и задължава. Когато ти допускаш до себе си възможността за намиране на начин за решаване на каквато и да е ситуация, значи можеш да намериш точния начин. Нашето внимание е импулсивно. За един миг то се концентрира в една точка. Способността ни да задържим за по-дълго време вниманието върху една точка определя нашата устойчивост. УСТОЙЧИВОСТ В СОБСТВЕНИТЕ НАМЕРЕНИЯ Устойчивост в това, което ние сме. Устойчивост на собствените представи. Как се получава? Ние всички живеем в този свят с еднакви възможности. Хората обаче са много различни и изживяват най-различни неща, най-различни състояния. Имаме еднакви нервни системи, еднакви тела, еднакви съставки на клетъчно ниво и все пак сме различни. Различието всъщност ни прави каквито сме. Нещата, на които се доверяваме, доверието в собствените сили и способности - това е, което ни прави уникални по определен начин. Това ни дава уникално място сред толкова себеподобни. Колко време можеш да задържиш вниманието си? Това не е въпрос на издръжливост обаче, а на устойчивост. Издръжливостта е за другите. Другите я виждат, за теб е устойчивост. Можеш ли да устоиш на собствените си навици? Можеш ли да устоиш на собствените промени? Можеш ли да устоиш на промените? Можеш ли да откриеш това, което винаги си искал? Устояваш ли в собствените изисквания към себе си? А към света? Имаш ли доверие на себе си. Имаш ли доверие на света. Твоето доверие е това, което те прави достоен за доверие.