Видео
     
Prakash
     

 

 

     
 

Пракаш Белвал - сп."Баня&Спа"- бр.03/2009

 
 

 

Защо толкова много се говори за кризата? Защо точно сега?
Засяга ли тази криза природата, животните, хората като физическо присъствие, или е само в главата?
Може би това е разбирането само на нашия ум. Нашият ум, който разбира от пари или цифри. През последните времена, времената след появата на борсите и кредитните карти, е трудно и невъзможно да се определи реалната стойност на човешкия труд. В природата всичко се случва посредством взаимна обмяна. Обмяна на веществата или промяна на състоянията. Всички си взаимодействат един с друг. Човекът обаче измисля начин да замени естествената обмяна с изкуствена и създава парите. А напоследък паричната единица престава да съществува като предмет, който може да се види и докосне. Парите са само цифри. И това, което се обменя, са само цифри, които под формата на транзакция преминават от една сметка в друга. Но нещо се случи наскоро с тези цифри. Като че ли започнаха да се разпадат, да изчезват.  И някои хора започнаха да търсят стойността на парите такава, каквато е. Но къде стои тя всъщност? Дали е в банките? И кой държи тези банки? Кои са хората, тези, които владеят и движат така наречените пари. Напоследък формата на цифрите заприлича на балон. Докъде ли може да се раздуе този балон от цифри?

Когато нещо се създава, нещо друго се руши.
Това е природен принцип. Ако един художник иска да създаде картина, той трябва да наруши  бялото платно. Ако един музикант иска да създаде музика, той  трябва да наруши тишината.
Разрушаването или нарушаването стои в корените на всяка една трансформация.
Всяко едно голямо природно бедствие естествено води до създаването на Ноев ковчег. И тези същества и неща, които са сред оцелелите, са в основата на нова цивилизация. Може би и тази криза има подобна функция - функцията на Ноевия ковчег. Една икономика трябва да извърви собствения си път. Реална ли е стойността, която човек е измислил за своя труд? Дали всички получават онова, за което са се трудили? Или хората, които са милиардери и държат всички пари на света, се трудят толкова много? Или просто това е една отговорност, която са поели? Тези всички въпроси стоят в корените на проблемите на всеки един пострадал от тази криза.

Има хора, които пряко са засегнати от кризата. Това са най-вече тези, които играят на борсите. Какво се случва с тях?
  


Те стоят пред своите компютри и продават и купуват на борсата. Сделките са виртуални. Няма никаква реалност нито в продажбата, нито в покупката и тази верига стига до свръхизкуственото. А какво се случва с обикновените хора, които сутрин стават, отиват на работа и вечер се прибират?
Техните шефове, когато нарушат системата, тогава те започват да търпят последствията от грешките си. Обикновените хора не страдат директно. Те работят, но и получават най-малко. И вероятно сега ще пострадат най-малко. Освен ако не са изцяло зависими от  работодателя или неговото представяне в този момент.

Обмяната
Обмяната е в основата на различни нива от живота. Тя далеч не определя единствено процеса на ходене на работа и получаването на заплата. Обмяната е в основата на нашите взаимотношения с хората, с нашите семейства, приятели или обществото, в което ние живеем. Но парите са движеща сила за всичко, свързано със социума, както и в семейството като единица. Защото човек каквото получава, с това се храни и издържа. С това се представя  в обществото от себеподобни, които от своя страна приемат само себеподобен начин на мислене. Един начин, съобразно който те подреждат собствената си йерархия. Аз съм работник, той е собственик. Аз съм беден, той - богат. Аз съм нисък, той е висок. И когато системата рухне, рухват и техните представи. Настъпва криза на представите, когато хората изгубват своята собствена позиция, единицата в личната им система, към която са се придържали и според която са се ориентирали. .

Какво се случва с човек, когато той изгуби?
Според мен от всяка една криза може да тръгне нов път. От всяка една рухнала система може да се създаде по-устойчива нова система. Когато хората свикнат с определена система и в нея им е добре, те изпадат в летаргия, в един летаргичен сън. В него им е удобно, защото са свикнали с посоката и темпа на движение, обстоятелствата са им познати и това ги кара да се чувстват сигурни. Когато рухне системата, хората са длъжни да излязат от тази летаргия и да почнат да измислят нови неща. Може би заради това човек сам пред себе си поставя нови и нови граници за преодоляване. Не че те имат някаква функция. Когато преминава през самите тях обаче, той научава нови неща. Това е неговият личен опит, както и на цялото неосъзнато, колективно неосъзнат опит.
     

     
 

 

Защо избягваме новите опити?
Дали удобното движение е най-подходящото движение?
Ние правим опити да надраснем кризите в природата. Създаваме устойчиви къщи, за да не ни влияят природните бедствия. Но изграждайки нова система, ставаме зависими от нея. И  тази зависимост от новото ни прави независими от старото. И тази независимост се прехвърля – отново и отново, и отново. Може би цялото човечество е на границата да изчерпи всичките природни ресурси. От горите ние правим градове. Дали това е в хармония с планетата. Дали присъствието на човешкия род  не е криза за планетата? Може би сега е времето да задаваме всички тези въпроси, които ни свързват с природния баланс. Какво ще вземем със себе си? Само нашето отношение към себе си и към света. Отношението, с което ние се отнасяме към хората около нас, с нашите приятели, семейство или в обществото. Като движеща се клетка човек отива от едното на другото място. Прави някакви неща, действа по някакъв начин и в корените на това действие стои същинското прехвърляне от система в система. И всяка една система от него изисква поддръжка. Според мен в тази криза ще страдат хора, които са страдали и досега. За други кризата е възможност. Тези, които преценяват реално и се движат в реалните възможности, които са инвестирали в реални оценки на нещата, те  не могат да  пострадат - няма как. Да, когато цялото общество е в криза, влиянието й е върху абсолютно всички. Но влиянието й може да е за добре. Какво ли ще е новото, което ще се появи?

 

  

Кой? На кого? Какво?
Странно е, нали. Кой е този, който плаща? Кой е този, който получава?
И какво е това плащане. Цялото плащане е заради човека. От човек на човек . От човешкия труд, заради човешкия труд. Ние продаваме вода, но никаква река досега не е станала богата на пари. Ние режем горите, но никоя гора не иска пари за това. Тази обмяна е позната само на човека. Защото е създадена от човека и само той я разбира. Ябълковото дърво цял живот ражда ябълки и няма никаква представа колко струват плодовете му. Едно цвете цъфти всяка пролет заради самото разцъфване и никога не е стачкувало, за да си търси правата. Всичко това е човешка игра, измислена от самия човек. И само човек може да  излезе от нея. Само този, който е създал играта, може да я приключи.
А приключването не означава свършване.
Играта продължава.
Може би с нови закони!
Може би с нови правила!
Дотам, докъдето самият играч поиска. Един човек може да е играч, но може да е играта или пък теренът, върху който се играе.
С каквото се идентифицира един човек, такъв става.
Може би това ни е вътрешното движение за усъвършенстване. По посока на преодоляване на това, което сами сме създали.

Кой разбира тази криза?
Точно този, който живее вътре в този измислен свят.
Вътре в тази измислена единица на обмяна.
И вярва в това.

  
     

     
 

Пракаш Белвал - сп."Баня&Спа"- бр.02/2009

 
 

 

Всяко пътуване е една среща със себе си. Според известна  българска поговорка „Човекът е човек, когато е на път”. Пътят това сме ние. Ние сме в самия път. Нашето раждане, преживяването на някакви неща, след това оттеглянето от това всичко. Целият наш живот всъщност е един път. Пътувайки, човек се среща не само със себе си, но и с другите хора, с други ситуации, други изживявания. Това, което остава за човек, е самото пътуване – като опит. Всичко, което той изживява, остава като личен опит, като негово лично усещане за себе си.

Настройка за пътуване.
Как да настроим себе си за пътуването. Лесно е. Когато се придвижваме от хола до спалнята или кухнята – това също е път. За някого той е твърде малък и незначителен. За други, като мравката например, това може да е гигантско усилие - от нашата спалня да стигне до кухнята. Как да настроим себе си за пътуването? Това ние го определяме. Ние управляваме  този процес, защото ние сме пътниците и ние сме тези, които срещаме най-различни неща по пътя си, дори в много малък диапазон.

Дали сме настроили себе си за път? Дали чувстваме себе си като пътник? Дали пътят определя пътника или обратното?.
Всички тези въпроси седят в корените на самото пътуване. И случващото се по този път е това, което става. Това, което се случва, е един опит. Опит с външния свят. Защото човек, когато влезе в един механизъм, той всичко механизира. В самия път този процес става осъзнат. Не че се случват някакви неочаквани неща. Самото настройване като пътник те прави да осъзнаваш собственото място в собствения живот, в собствения път. Както и във вселената. И като настройваш себе си, започваш да осъзнаваш всичко, което вършиш в ежедневието.Да забелязваш малките срещи. Може да е среща с една книга или да е среща в кухнята с продуктите, с които приготвяме вечерята. Всичко това са все срещи. Когато ежедневието ни погълне и започнем да правим всичко механично, ние преставаме да забелязваме  всички тези малки срещи.  

 
  

Всъщност това не са малки срещи. Те определят нас, това, което ние възприемаме. Така както ние реагираме. Защото, ако успяваме да се справяме в малки ситуации, големите ще се решат от само себе си. Голямата ситуация се създава от сбора на малките ситуации. Това е и нашата настройка. Така, както ние сме настроени. Една дзен поговорка гласи: “Малкият човек се определя от големите действия, а големият - от малките действия.” Всъщност, когато започваш да забелязваш и да правиш малките неща - едната стъпка от хола до кухнята, - значи осъзнаваш пътуването. Вече знаеш, че това има значение.

Чувстваш ли се като пътник
Чувстваш ли се като пътник на тази земя? Чувстваш ли се добре тук, или започваш да строиш домове? Много хора са се родили на тази земя. Спомням си една индийска приказка.
Много отдавна  в Индия живяло едно момче. То било член на царското семейство, но не се чувствало на мястото си и все си мислело, че е на път. В една война баща му бил убит и чичото поел властта, докато истинският наследник навърши посочените от закона години. С времето обаче чичото все повече се замислял, че когато порасне, племенникът му ще стане цар. Тази мисъл така го обсебила, че той решил да убие момчето. Наредил на двама войници да го  отвлекат и убият. Наемниците изпълнили заповедта, но само отчасти. Завели момчето в една гора, но не могли да посегнат на живота му. Затова пък му казали:
„Чичо ти ни нареди да те убием, но ние не можем и не искаме това. Ти си син на един справедлив цар и ти носиш неговия ген. Сигурни сме, че ще управляваш държавата най-добре. Ние няма да те убиваме, но ти трябва да останеш в сянка. Трябва да се криеш от чичо си. Може би това е наказанието ти за този живот. Може би това е пътят, който трябва да изминеш.”

Момчето ги изслушало и се съгласило. Помолило обаче, преди да се разделят, да занесат на царя нещо от него. После порязало пръста си и написало върху едно листо следното кърваво писмо:


     

     
 

„Чичо, много хора на тази земя са дошли и са си отишли. Много незабравими личности са се родили и са се споминали. И досега никой не е успял да вземе нещо със себе си. Какъв е този свят, който ни дава всичко и ни взема всичко. А може би то остава тук? А ние сме тези, които идваме и си отиваме. Аз се чудя ти какво ще вземеш със себе си?”
Когато царят прочел посланието, очите му изведнъж се насълзили и той промълвил: „Да, в моя род прадядо ми, дядо ми, баща ми - всички са били големи царе. Всички са живели в разкош и са били главата на властта. Но нищо не са взели със себе си. Аз тогава какво ще взема със себе си?”

Размишлявайки над всичко това, той помолил войниците да върнат племенника му в двореца. Оттогава той се допитвал до него по всички важни дела, а по-късно му предал реалната власт.

Какъв е изводът от тази приказка. Как едно малко писмо може да преобърне начина на мислене на зрял човек. Как едно дете може да влияе с невинните си думи на самия цар. Причината е, че той е осъзнал собственото си присъствие. Присъствие като на един пътник. Това е абсолютната настройка на един пътник, отвъд всяка преценка и оценка. Точно когато ние се освободим от себе си, от миналото, от старите си опити или предразсъдъци, ние ставаме свободни хора.

 

 

Всяко едно ограничение, та било то и наш опит, то стои в миналото. И ние непрестанно го влачим със себе си до този момент. По пътя този момент се изгубва. Пътят е силен, защото е самият път. Там няма цел, няма посока. Това е просто път. Когато се появи целта, пътят изгубва силата и всички усещания за самия път изчезват. В йога има едно упражнение, с което се прави всяко едно действие, дори и най-обикновеното – то трябва да е действие като на пътник. Когато ядеш, да ядеш като пътник; когато спиш, да спиш като пътник. Защото когато пътникът яде, той прави само това. Може би пътникът и пътят са свързани? Точно това свързване ги прави всеобхватни, защото всяко свързване, където и да е то, е тръгване на път. Определянето на пътя определя и теб самия. Ако вървиш към Плевен, ще стигнеш  до Плевен. Ако си тръгнал за Пловдив, ще стигнеш до Пловдив. Това е толкова просто. Защото Плевен се намира точно в мястото на Плевен. И това се случва по време на нашия път.
Разбираш ли собствения си живот като път? И всички изживявания по този път като намиране? И кой е правилният път? За пътника е важно не да знае правилния път, а да знае как се намира правилния път. Когато знаеш как да го намериш, можеш да намериш всеки път.
Всеки път е различен, защото ти всеки път търсиш нещо различно. Точно това те прави различен.

Различен ли си?

 

  
     

     
 

Пракаш Белвал - сп."Баня&Спа"- бр.01/2009

 
 

 

Защо толкова много се говори за кризата? Защо точно сега?
Засяга ли тази криза природата, животните, хората като физическо присъствие, или е само в главата?
Може би това е разбирането само на нашия ум. Нашият ум, който разбира от пари или цифри. През последните времена, времената след появата на борсите и кредитните карти, е трудно и невъзможно да се определи реалната стойност на човешкия труд. В природата всичко се случва посредством взаимна обмяна. Обмяна на веществата или промяна на състоянията. Всички си взаимодействат един с друг. Човекът обаче измисля начин да замени естествената обмяна с изкуствена и създава парите. А напоследък паричната единица престава да съществува като предмет, който може да се види и докосне. Парите са само цифри. И това, което се обменя, са само цифри, които под формата на транзакция преминават от една сметка в друга. Но нещо се случи наскоро с тези цифри. Като че ли започнаха да се разпадат, да изчезват.  И някои хора започнаха да търсят стойността на парите такава, каквато е. Но къде стои тя всъщност? Дали е в банките? И кой държи тези банки? Кои са хората, тези, които владеят и движат така наречените пари. Напоследък формата на цифрите заприлича на балон. Докъде ли може да се раздуе този балон от цифри?

Когато нещо се създава, нещо друго се руши.
Това е природен принцип. Ако един художник иска да създаде картина, той трябва да наруши  бялото платно. Ако един музикант иска да създаде музика, той  трябва да наруши тишината.
Разрушаването или нарушаването стои в корените на всяка една трансформация.
Всяко едно голямо природно бедствие естествено води до създаването на Ноев ковчег. И тези същества и неща, които са сред оцелелите, са в основата на нова цивилизация. Може би и тази криза има подобна функция - функцията на Ноевия ковчег. Една икономика трябва да извърви собствения си път. Реална ли е стойността, която човек е измислил за своя труд? Дали всички получават онова, за което са се трудили? Или хората, които са милиардери и държат всички пари на света, се трудят толкова много? Или просто това е една отговорност, която са поели? Тези всички въпроси стоят в корените на проблемите на всеки един пострадал от тази криза.

 
  

Има хора, които пряко са засегнати от кризата. Това са най-вече тези, които играят на борсите. Какво се случва с тях?
Те стоят пред своите компютри и продават и купуват на борсата. Сделките са виртуални. Няма никаква реалност нито в продажбата, нито в покупката и тази верига стига до свръхизкуственото. А какво се случва с обикновените хора, които сутрин стават, отиват на работа и вечер се прибират?
Техните шефове, когато нарушат системата, тогава те започват да търпят последствията от грешките си. Обикновените хора не страдат директно. Те работят, но и получават най-малко. И вероятно сега ще пострадат най-малко. Освен ако не са изцяло зависими от  работодателя или неговото представяне в този момент.

Обмяната
Обмяната е в основата на различни нива от живота. Тя далеч не определя единствено процеса на ходене на работа и получаването на заплата. Обмяната е в основата на нашите взаимотношения с хората, с нашите семейства, приятели или обществото, в което ние живеем. Но парите са движеща сила за всичко, свързано със социума, както и в семейството като единица. Защото човек каквото получава, с това се храни и издържа. С това се представя  в обществото от себеподобни, които от своя страна приемат само себеподобен начин на мислене. Един начин, съобразно който те подреждат собствената си йерархия. Аз съм работник, той е собственик. Аз съм беден, той - богат. Аз съм нисък, той е висок. И когато системата рухне, рухват и техните представи. Настъпва криза на представите, когато хората изгубват своята собствена позиция, единицата в личната им система, към която са се придържали и според която са се ориентирали.

Какво се случва с човек, когато той изгуби?
Според мен от всяка една криза може да тръгне нов път. От всяка една рухнала система може да се създаде по-устойчива нова система. Когато хората свикнат с определена система и в нея им е добре, те изпадат в летаргия, в един летаргичен сън. В него им е удобно, защото са свикнали с посоката и темпа на движение, обстоятелствата са им познати и това ги кара да се чувстват сигурни.


     

     
 

Когато рухне системата, хората са длъжни да излязат от тази летаргия и да почнат да измислят нови неща. Може би заради това човек сам пред себе си поставя нови и нови граници за преодоляване. Не че те имат някаква функция. Когато преминава през самите тях обаче, той научава нови неща. Това е неговият личен опит, както и на цялото неосъзнато, колективно неосъзнат опит.

Защо избягваме новите опити?
Дали удобното движение е най-подходящото движение?
Ние правим опити да надраснем кризите в природата. Създаваме устойчиви къщи, за да не ни влияят природните бедствия. Но изграждайки нова система, ставаме зависими от нея. И  тази зависимост от новото ни прави независими от старото. И тази независимост се прехвърля – отново и отново, и отново. Може би цялото човечество е на границата да изчерпи всичките природни ресурси. От горите ние правим градове. Дали това е в хармония с планетата. Дали присъствието на човешкия род  не е криза за планетата? Може би сега е времето да задаваме всички тези въпроси, които ни свързват с природния баланс. Какво ще вземем със себе си? Само нашето отношение към себе си и към света. Отношението, с което ние се отнасяме към хората около нас, с нашите приятели, семейство или в обществото. Като движеща се клетка човек отива от едното на другото място. Прави някакви неща, действа по някакъв начин и в корените на това действие стои същинското прехвърляне от система в система. И всяка една система от него изисква поддръжка. Според мен в тази криза ще страдат хора, които са страдали и досега. За други кризата е възможност. Тези, които преценяват реално и се движат в реалните възможности, които са инвестирали в реални оценки на нещата, те  не могат да  пострадат - няма как.

  

Да, когато цялото общество е в криза, влиянието й е върху абсолютно всички. Но влиянието й може да е за добре. Какво ли ще е новото, което ще се появи?

Кой? На кого? Какво?
Странно е, нали. Кой е този, който плаща? Кой е този, който получава?
И какво е това плащане. Цялото плащане е заради човека. От човек на човек . От човешкия труд, заради човешкия труд. Ние продаваме вода, но никаква река досега не е станала богата на пари. Ние режем горите, но никоя гора не иска пари за това. Тази обмяна е позната само на човека. Защото е създадена от човека и само той я разбира. Ябълковото дърво цял живот ражда ябълки и няма никаква представа колко струват плодовете му. Едно цвете цъфти всяка пролет заради самото разцъфване и никога не е стачкувало, за да си търси правата. Всичко това е човешка игра, измислена от самия човек. И само човек може да  излезе от нея. Само този, който е създал играта, може да я приключи.
А приключването не означава свършване.
Играта продължава.
Може би с нови закони!
Може би с нови правила!
Дотам, докъдето самият играч поиска. Един човек може да е играч, но може да е играта или пък теренът, върху който се играе.
С каквото се идентифицира един човек, такъв става.
Може би това ни е вътрешното движение за усъвършенстване. По посока на преодоляване на това, което сами сме създали.

Кой разбира тази криза?
Точно този, който живее вътре в този измислен свят.
Вътре в тази измислена единица на обмяна.
И вярва в това.

  
     

     
 

Пракаш Белвал - сп."Баня&Спа"- бр.06/2008

 
 

 

Имало едно време един търговец на диаманти. Той бил голям познавач и притежавал най-хубавите диаманти от целия свят. По някакво стечение на обстоятелствата обаче скоропостижно починал и оставил самотна жена си с еднинственото си дете. Случило се така, че неговите приятели, роднини и партньори разграбили цялото му богатство и оставили без пукнат грош младата вдовица. Още приживе обаче търговецът бил подарил на съпругата си един диамант, най-ценния в колекцията, която тя грижливо пазела. Когато синът й навършил 20 години, майка му му дала семейната реликва и му казала:
„Преди години баща ти ми подари този диамант и ми каза, че няма цена, че е безценен. Каза също, че ако някой си позволи да му определи цена, то тази стойност ще е само според него, според неговите представи, според неговите критерии, според неговото мислене. Каквато и да е изречената стойност, тя няма да е цената на диаманта. Вземи сине камъка и тръгни с него по света, за да научиш цената му. Запомни едно: не давай диаманта на всекиго." Момчето взело диаманта и отишло на пазара. Най-напред влязло в един магазин за зеленчуци, показало камъка на продавачката и попитало: „Какво ще ми дадете за този диамант?" Тя отговорила: „Вземи си два моркова. Децата могат да играят с този диамант, а ти ще се нахраниш с морковите... Той й отговорил: „Добре, аз не исках да ти го давам, а просто да те попитам... После продължил към магазина за дрехи. Там продавачката му предложила два ката дрехи. Златарят пък му давал десет жълтици, а друг търговец оценил камъка на цели сто жълтици. „Какъв е този диамант, зачудило се момчето, защо различните хора му дават различна цена?"

 

  

Накрая младежът стигнал до ателието на един много стар майстор на диаманти. Показал камъка, старецът го разгледал внимателно и с неприкрита почуда попитал: „Откъде взе този диамант?" Момчето накратко разказало семейната история, за баща си, за майка си, за разграбеното фамилно богатство, за дългото си пътешествие в опит да продаде скъпата вещ.

И накрая попитало стареца каква цена ще му даде той.

- Този диамант е безценен, чистосърдечно признал търговецът. Колкото и пари да имам, дори да ти дам всичките си събирани през годините колекции от скъпоценности, пак няма да мога да постигна истинската му стойност. Момчето видимо се натъжило и попитало:

- А какво да правим ние с майка ми? Ние нямаме дори хляб за ядене. Всички спестявания от баща ми свършиха. Притежаваме единствено този камък.

- Ти трябва да знаеш отговора на този въпрос, отговорил старецът. Заради баща ти, когото познавах, аз искам да съм честен с теб. Ако ти кажа каквато и да е цена, това ще е лъжа и унижение за диаманта. Предлагам ти обаче следното: ще ти дам всичко, което можеш да вземеш сам. Аз имам три магазина. Влез в първия и вземи всичко, което ти хареса. Ти само избирай нещата, а служителите ще ти помагат да ги изнасяш навън. Ще имаш обаче на разположение само 15 минути. След като времето изтече, няма да можеш да вземеш нищо.

Момчето приело сделката и влязло в магазина. Още при входа му обаче останало като хипнотизирано.


     

     
 

Погледът му се захласнал по лъскавите витрини, изпълнени с множество скъпоценни камъни. Всички те били изящни, съвършени и опияняващо прекрасни. Петнайсетте минути изтекли като миг и... момчето не успяло да вземе нищо със себе си. Старецът разбрал за случката и предложил на момчето втори шанс: да влезе във втория му магазин и да си вземе всичко, каквото си хареса, като този път удължил времето на 25 минути.

Момчето влязло в магазина, който бил още по-лъскав. И главата му отново се замаяла: толкова много и различни неща имало тук. И то започнало да разпитва, да се разхожда, да разглежда и с удивление установявало, че колкото повече навътре влиза, толкова по-интересен и изкусителен става магазинът. Времето обаче си течало, а момчето не можело да направи избор... Така минали отпуснатите 25 минути. Старецът се смилил над своя гост и му дал последен шанс, като му позволил да влезе и в третия магазин, този път за един час, и да си избере каквото пожелае. Историята обаче се потретила. Там отново имало непознати и невиждани неща и младежът отново не успял да направи избор. Само разглеждал и се опиянявал от разглеждането.

Старецът бил много разочарован от случката, дори не искал да види момчето, наредил само да му вземат диаманта, част от сделката. „Той е дошъл с диамант, нека се върне с празни ръце", рекъл. Момчето се върнало при майка си и с недоумение разказало цялата история, задавайки ред въпроси. Накрая майката му казала: „Целият свят е като тези три магазина. Той е пълен, вълнуващ, хипнотизиращ, лъскав. Ако можеш да се ориентираш в него и да успееш да вземеш шансовете, които ти се предлагат, тогава ти ще можеш да живееш в този свят. Ако от първия момент още в първия магазин ти беше започнал да действаш, освен само да разглеждаш, ти щеше да получиш необходимото вдъхновение и да вземеш необходимите за теб неща. Но ти от първия път изгуби. В живота има всякакви неща и ти можеш да ги получиш, когато имаш достатъчно мотивация да действаш."


 

  

 

ВДЪХНОВЕНИЕ
КАТО ТВОРЧЕСКИ АСПЕКТ

Ние повечето време стоим на нивото на вътрешния диалог. Той се получава. Това е по-хубаво, онова е по-лошо - и така изгубваме прекия достъп до себе си. До собствения живот, до действието. Целият свят е базиран върху това действие. И когато ние започваме да действаме върху собственото си усъвършенстване, да изваждаме това, което ние изживяваме, то самото става творческо вдъхновение за нас, както и за самото творческо вдъхновение.

ВДЪХНОВЕНИЕ И ДЕЙСТВИЕ

По-точно действие и вдъхновение. Когато ние само мечтаем за дадени неща и не предприемаме никакви стъпки към реализирането на мечтите си, то остава като ментална проекция. А нашите ментални проекции вътре в нас, за да се изявят във външния свят, ние трябва да положим достатъчно действие. Само по себе си действието е нищо, действието ни вдъхновява да можем да получим това, което ни трябва. Така че да можем да живеем живот, уникален по собствен начин

ВДЪХНОВЕНИЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО

Много е лесно да се ориентираш в дневна светлина. Много е лесно да приемаш, когато те приемат. Но в нашето ежедневие се случват всякакви неща. Точно в тези неща се крие тайнствеността на нашите избори. Характер или навици, които ние сме създали за себе си. Някой път създаваме лабиринт за самите нас.

Как да се ориентираш в този лабиринт?
Можеш ли да пазиш дълбочината, докато си открит?
Можеш ли да пазиш тайнствеността, когато си достъпен?
Можеш ли да черпиш вдъхновение от собствените си постъпки?
Вдъхновяваш ли се? Или просто се нуждаеш?
Може и да можеш?!?

 
     

     
 

Пракаш Белвал - сп."Баня&Спа"- бр.05/2008

 
 

Любов: областта на човешката преценка и оценка. Център, който ни свързва с цялото съществуване, както и със себе си.

Сърцето е областта, в която ние приемаме светлина, която ние изпитваме със самия акт на живеене. Ние вдишваме и издишваме, това е акт на свързване. Всяко едно вдишване е свързано с издишване. Всяко едно издишване е свързано с вдишване. И между вдишването и издишването и както между издишването и вдишването стои една пауза. Свързващата пауза, тази, която ни прави едно с нас, едно със света, едно с вселената. Всички закони, които могат да се измислят, всички преценки, които могат да се дават - в техните корени стои една сила, която ги обединява. Каква е тази сила, която ни прави живи? Която ни прави такива, каквито сме в този момент. Всяка една интерпретация във всяко едно ниво се състои от нашето приемане на това. Някой път ние приемаме, някой път ние отхвърляме, но силата е една и съща. Усилията, които полагаме, са едни и същи, но пораждането от това, че приемаме, ни прави едно с абсолютно всичко.
В йога този център се нарича „Сърдечна чакра".
В нея индивида с цялата си индивидуалност приема и съществуването на цялостното. Ние стоим като една холограма на цялата вселена. Всяка една клетка е холограма, свързваща с вселената, и тази сила, която свързва, е любов. Ние съществуваме както индивидуално, така и като едно цяло, защото без едното няма индивидуално. Без индивидуалното няма едно. Всъщност разделянето и съединяването са част от една и съща сила и това е силата на любовта. И в човешките взаимоотношения то се отнася едно към едно.

Любовта има две страни

Ти да станеш на някой или някой да стане на теб. И свързвайки тези две страни, ти ставаш един индивид, отделен, силен. Дихотомията на съзнанието, дихотомията на нашия ум изчезва, защото докато има дихотомия, тогава има преценка. Дихотомията е природата на нашия ум, но самият акт на любов ни отхвърля извън тази граница. Ти не можеш да преценяваш в самия акт, в самото влизане в това цялостното, защото някъде дълбоко ние сме едно с цялостното. Да, за повърхностното, ежедневно действие и оцеляване ние правим някакви действия и те не са толкова свързани, не са толкова еднакви. Но на дълбоко ниво това всичко е едно.
 

За пример: ние всички хора и животни на земята живеем по някакъв начин. И ние всички имаме различно движение. Някой върви в една посока, друг - в друга. Посоката, която ние преценяваме, че е правилна за този момент. Като цяло обаче земята върви в една и съща посока за абсолютно всички хора и животни.

Какво се случва на практика? Ние се движим с една и съща сила, това са кръвни клетки. Едните отиват към крайниците, а другите се връщат към центъра. И двете изпълняват една и съща функция. Функцията на живота и движението, което се поражда, изпълвайки самата любов и което е свързване с абсолютно всичко.

Любовта като човешко отношение

Може би това е най-силното усещане на човешкото съществуване. Може би това е най-голямата сила, която ни прави слаби и силни едновременно. Когато ние сме вътре в самата любов, ние сме вътре в самото изживяване. Ние сме толкова силни и толкова слаби, толкова крехки и толкова твърди и лекотата, която ние излъчваме, приемането, което ние имаме, е това приемане, което ни прави такива същества. Ако чисто физиологично сравняваме хормоналния баланс в нашето тяло, който се получава при емоциите, любовта пак е най-силната емоция. Всяко действие във външния свят е акт на получаване или даване на любов. Отдаването от своя страна се проявява като блестящо измерение отвъд измеренията. Когато няма умствени преценки, твоята физиология те води, твоите емоции те ограждат, нещо се случва с теб и ти страдаш. Страдаме заради собствените преценки.
В света има две сили
Любов и страх.
Любовта е силата, която ни съединява в едно.
Страхът е точно обратното. Той ни замъглява погледа. Любовта, която ние вземаме за съветник, ни отваря нови варианти, нови хоризонти, нови възможности. Не от собствените преценки, а от това, което ние сме - дава ни една реална преценка. Това, което се случва вътре в нас, и това, което се   случва извън нас, тоест разбирайки собствената вътрешна природа, сливайки се със собственото вътрешно съществуване, ние започваме да се отнасяме към целия свят както към себе си.
В света има много любовни истории. Цялата литература е базирана върху тази сила, която може да ни накара да пораждаме вътре в себе си свръхестественото.
     

     
 

В йога има една поговорка: „С каквото идентифицираш себе си, такъв ставаш".
И нашите идентификации, когато са свързани с любов, когато ние се изпълваме, мислейки за себе си, за света, за хората около нас, с любов, тя ни разширява. Тя ни прави едно с абсолютно всичко, защото ние сме едно дори като физическа същност. И това отдаване не е, за да получиш нещо. Ти отдаваш заради самото отдаване. Абсолютно всички източни бойни изкуства и техники за себереализация са базирани върху този принцип на отдаването.
Колкото повече отдаваш, толкова повече получаваш. Тук няма сметка за получаване. Ти просто отдаваш, защото искаш да отдаваш. Ти просто го изразяваш, защото такъв е принципът. Не че принципът е определен от някого, той е в твоето собствено съществуване. С този принцип ние сме вградени в корените на приемането.

Любов към Земята

Ние като живи организми обитаваме планетата. Като материални същества живеем на Земята, а тя веднага ни приема такива, каквито сме. Ние правим много поразии на Земята, но тя все пак ни приема. Тук акцентът не е въобще върху самообвиняването, а върху разбирането. Едно дълбоко разбиране към собствените действия и това, което ние причиняваме на самата планета, на самата екология, на природата. Един много голям учител е казал: „Така както ние се отнасяме към природата, ако природата започне да се отнася към нас, къде ще е нашето място?"
Каквито и поражения да правим, каквито и бедствия да предизвикваме на съществата, тя продължава да ни храни със същата любов. Тя продължава да ни дава подслон със същата любов. Тя продължава по същия начин да реагира към нас без никакво очакване. Може би това е принципът на любов и приемане, даване.

Любов към себе си

Често пъти като казвам на хората: „Обичай себе си", реакцията е: „Това не е ли егоистично?" Да, егоистично е, дотогава, докато ние правим сравнения, дотогава, където ние отделяме. Но когато ние надрастваме тази граница, ние постъпваме в едно ниво, където себе си и всичкото става едно. Себе си и всичкото и между тях няма граница, може би заради това е цялата холограма. Информацията и енергията на всичко. Информацията и енергията на нищото. За егото най-голямата храна според мен е, че аз се грижа за другите. Аз полагам усилия за другите, а не за себе си. Точно когато се концентрираш върху себе си, ти надрастваш тази граница. Ние сме склонни да обвиняваме всички други за собствените си провали. Ние сме склонни да правим някои неща за другите или да ги осъждаме.

 

  

Но не задаваме въпрос на себе си къде е точно тази причина, къде се пораждат нещата. Откъде се случват нещата? Къде е този център, където стават всички тези неща? Той е точно там, където се концентрираме върху себе си, точно когато се насочваме навътре, да изваждаме причината. Следствието е самостоятелен акт. Това, което ние излъчваме, това същото ние приемаме. Ние сме малки клетки в цялото пространство, с което ние взаимодействаме по някакъв видим или невидим начин. Много неща за самото съществуване ние не знаем. Въпреки всички учения, всички религии и всичката наука. Има много неща, които не могат да се схванат, те са отвъд принципите на научните закони, както и умствените прегради. Да, любовта никой не може да я види, но това е една сила, която непрестанно ни подтиква към това, към което ние се стремим.

Любов към действията

Любов към всяко едно действие. Така както ние се отнасяме към себе си, да се отнасяме към всяко едно, е послание към света от нас и към самите нас. Така както са нещата, така както ние правим нещата - всичко рефлектира директно върху нас и се отразява от нашето собствено съществуване. Защото каквито семена посееш, такива ще пожънеш. Посяваш жито - жънеш жито, посяваш царевица - жънеш царевица. Така е и когато се фокусираме върху собствените действия. Тогава ние можем да даваме абсолютно реална стойност на нещата около нас и вътре в нас. Една ситуация може да ни накара да мислим на много различни нива. Един блокаж, появил се в тялото, има много измерения на съществуване, но видът, в който излиза на физически план, е просто отражение на нашите емоционални изживявания. Когато ние изживяваме положителни емоции, ние се зареждаме с положителна енергия. Когато изживяваме лоша емоция, ние изхабяваме себе си. Няма добра и лоша емоция, т.е. изживявайки една емоция, ти се чувстваш добре, това за теб е положително. Ако изживявайки една емоция, ти се чувстваш зле, то за теб тя е лоша. фактически в корените то не е добро или лошо. В корените то е един акт на съединяване, един акт на обратна връзка от абсолютно всичко. Любовта е обратна връзка от това, което ние сме. И всяко едно действие е израз на нашето съществуване, което в корените си не е различно от всичко. Целият наш живот е отражение от цялата тази любов. Това е една непрестанна хармония между нашия вътрешен свят и външния. Благодарение на съществуващия вътрешен свят ние имаме критерии на това къде се намираме.
Един и същ миг може да се изживява по най-различни начини. Може ли думите да обясняват това, което е необяснимо?

 

  
     

     
 

Пракаш Белвал - сп."Баня&Спа"- бр.04/2008

 
 

 

Човек се ражда сам. Сам расте, сам прави нещата в живота и сам умира. Целият живот е базиран върху неговото самостоятелно движение. Той изпълнява някакви функции, изживява някакви неща, присъства в някакви ситуации, действа по някакъв начин, но е САМ. Самият път от раждането до смъртта, това, което се е случило през този период, е всичко, което търси.


Какво е подкрепа?


Кога ни е необходима тя? За какво ни е нужна?
Вървейки през собствения си живот, вярвайки в разни неща, надявайки се, човекът търси да се захване за нещо. Търси подкрепа от външния свят. Какво се случва, когато ние търсим подкрепа - одобрение от околните хора, похвала от колегите или от подчинените? И в това състезание на търсене на подкрепа ставаме зависими от ситуациите, от колегите или от хората, които са около нас. Разбираме, че има два вида подкрепа - видима и невидима. Видимата подкрепа се получава до една възраст. Малкото дете има нужда от видима подкрепа - тази на майка му и баща му, роднините, учителите и всички хора, които то познава и го заобикалят по някакъв начин. И това е видима подкрепа. Нещата тук се виждат. Да, то е зависимо от подкрепата. Тя е негова необходимост. А когато си отива,тази подкрепа, тази надстройка се превръща в невидима подкрепа. Детето започва да вижда по друг начин. Невидима подкрепа. Тя се появява при зрелия човек, когато той търси център, който да му дава сили да продължи по пътя си. Това е подкрепата от страна на околните. Ако човек прави дадено нещо, най-малкото очаква колегите му да го признаят или да получи възнаграждение. Това не се вижда. Той прави нещата сам, но все пак търси тази подкрепа, за да мотивира сам себе си.

 

  

Каква подкрепа да търсим?


Най напред трябва да забелязваме, да допуснем до съзнанието си, че съзнателно, подсъзнателно или несъзнателно търсим някаква подкрепа. Точно когато ние осъзнаем, че търсим тази подкрепа, съзнателно или несъзнателно, тогава съзнателните ни вериги започват да го осъзнават. Осъзнават процесите, които са дълбоко заседнали в нашето подсъзнание. И тази подкрепа и този механизъм на подкрепа държи вътре в себе си една малка несигурност. Несигурността в собствените сили, в собствените изживявания, в собствените избори. Когато човек обгръща със собствена вяра всяко свое действие, значи има достатъчно мотивация, за да върши нещата така, че да се чувства добре вътре в себе си.
Подкрепата е много хубаво нещо, но когато подкрепяш нещо или някой те подкрепя, ти видимо или невидимо,осъзнато или неосъзнато ставаш зависим от това. Ние ежедневно изживяваме това в нашите семейства.  Единият става зависим от подкрепата, а другият е самата подкрепа. Един става бастун, а друг е сакат. Единият е инвалидна количка, а другият е инвалид. А защо да не направим така, че всеки един от нас да се чувства добре? Това е много лесно. Просто трябва да мотивираме себе си - първоначално с лесни неща, със собствените хубави представи. Да си представиш нещо хубаво или нещо лошо - за това се изисква еднаква сила. Когато ние започнем да си представяме нещата, тогава започваме да се мотивираме за всяко едно действие, което ние правим. Мотивирайки се за собствените си неща, мотивацията започва вътрешно да ни подкрепя и да е едно вътрешно одобрение. Защото това, което се случва вътре в нас, това, което става във вътрешното ни съзнание или подсъзнание, ни прави такива, каквито сме в този момент. Този момент на собствено възприятие, този момент на собственото съществуване. И всички тези реакции, които ние използваме съзнателно и несъзнателно до границата, която ние осъзнаваме, до степента, до която ние забелязваме.
     

     
 

Какъв е светът?


Какъв е светът наистина и какъв е светът в нашите представи. Всяка една преценка или оценка възниква от нивото на нашата гледна точка.

Ние гледаме всички неща около нас. Виждаме ги, осмисляме ги, вярваме в тях. Но къде е центърът, който построява всичко, което се върти около нас? На първо място, когато допускаме, че ние виждаме света с нашите очи, ние го интегрираме по собствен начин. Може би този свят, в който ние се намираме, и познанията ни за него се базират върху наши лични знания и опит от миналото. Предизвикателството на този миг е, че ние можем да избираме нещата, вярата и всичко останало от собствения опит. Според мен всяка една преценка съдържа доза истина, но когато ние започнем да претендираме, че това е единствената истина, влизаме в капана на собствените вярвания за себе си, както и за света. Всяко едно вярване, което ни пречи, заслужава да се смени, за да живеем по начин, който ние пожелаем. Това е проява на свободния дух, свободното тяло, свободния ум. Когато това стане начин на живот, тогава и качеството на живот ще се промени коренно, Коренните промени са следствие от малките крачки в желани посоки или състояния.

Подкрепен свят

Кой подкрепя слънцето? Кой подкрепя земята? Кой подкрепя всичките неща вътре и около нас? Може би нуждата от подкрепа е психически феномен, характерен за хората?


Ние ангажираме себе си със света и точно това ни отделя от него. Точно това ни отделя от вселената. Една гледна точка ни дели от пътя към събиране. Но от коя гледна точка гледаме ние? От коя гледна точка възприемаме? В нашия организъм всяка една клетка съществува взаимозависима, но и свободна. Стават много неща, има много начини нещо да се случи и много методи, които да използваме. Всяко едно нещо стои на мястото си. Как ние го възприемаме, приемаме или отхвърляме е нашият избор в момента. Доколкото този избор е зависим от външни обстоятелства, минали опити или моментно състояние, тези зависимости определят докъде ще ни доведе тази постъпка или решение.

 

От кого да търсим подкрепа? Ние като съзнателни същества имаме съзнателно разбиране за нещата, будно възприятие и трезва преценка за ситуациите около нас. Имаме собствени вярвания за възможно и невъзможно. Имаме съзнателни представи какво може да се случи и какво не може.

Жизненоважните функции винаги остават извън нашия съзнателен обхват. Винаги в този момент ние сме по-силни отвсякога в миналото, защото всички минали изживявания стоят в нас. Ние сме ги изживявали на съзнателно психическо и емоционално ниво. Ние вече сме го изживели всичко това и сме взели всичко полезно до този момент.

Миналите опити определят този момент, те са базовият опит за каквато и да е посока. Ако ги приемем като единствени възможни обаче, това е ограничение. Да се доверяваш на собствения опит от миналото означава да го вземаш като базово състояние, като базов опит за нови варианти и нови опити за себе си в бъдещето. Подкрепата е ти да можеш да се издигнеш над опита. Всеки един миг да си готов за предизвикателството на сегашния момент, както и за пътеките към бъдещето. За да можеш да действаш абсолютно свободно.

Отвъд всяко едно ограничение на собствените оценки и преценки. От миналото идва опит, а от бъдещето -надежда. Как ще съчетаваш миналия опит с бъдещите надежди решаваш в сегашния момент.

Проявеното е част от непроявеното. Това, което е проявено пред нас, ни дава възможност за откриване на още нови неща. Затова ни е нужна подкрепа от собственото несъзнателно. Точно с тази подкрепа от несъзнателното или подсъзнателното започваме да откриваме колкото може повече интересни и забавни неща, колкото можем да открием. Моментното състояние, каквото и да е то, се променя в каквато и да е посока.

Подкрепен ли се чувстваш? Къде е това чувство? Какво става с теб, когато си? Какво става с теб, когато не си? Кой е този, който търси? Кой е този, който иска? Ти зависим ли си от това? Това зависи ли от теб? За кого? За какво? Накъде? Отговаряй сам! Ти можеш! Твоето съществуване е доказателство за това. Твоето дишане те подкрепя.

 

 

 

  
     

     
 

Пракаш Белвал - сп."Баня&Спа"- бр.03/2008

 
 

 

За да разберем какво е баланс, първо трябва да опознаем крайностите. В съзнанието ни съществуват представи за горе - долу, ляво - дясно, добро - лошо, хубаво - грозно, приятно - неприятно, сигурно - несигурно, открито - закрито, отпред - отзад, вяра - невяра. И всички тези понятия се съдържат в едно мислене, което само по себе си също е крайно. Често казваме: аз трябва... или аз не трябва...; аз живея така, аз не живея така; това е моят начин, това не е моят начин. И всичко, което се случва между крайното „да" и крайното „не", също е една крайност. Достигаме едно ниво или пък друго. Стоим на една страна или на друга. Живеем по един или друг начин. И винаги се намираме в определено състояние. Ако се вгледаме в собственото си съзнание, ще разберем, че то притежава свойството да съществува в крайност и в парадокс. Крайните позиции обаче сами по себе си са нищо.


Парадокс


Ляво без дясно не може да съществува. Горното не може без долно. Най-лявото съдържа в себе си и дясното и обратно, най-дясното в себе си съдържа и лявото. Всички тези парадоксални единства от крайности в себе си съдържат една гледна точка, според която ние решаваме.
Решаваме, че това е от тази или от другата страна, че е отдолу или отгоре. Това е лошо или е добро. Става или не става. Всичко става... Абсолютно всичко е възможно. Трябва само да открием точката на баланс.
Как да направим така, че абсолютно всичко да се получава? Ето една техника с няколко изречения, просто ги повтаряйте за кратко време.

Откъде искам
и откъде получавам?


С това първо изречение опознаваме пространството. Ние ограничаваме пространството или го разграничаваме.Всъщност всички наши модели за създаване на дом и уют се базират върху една представа, която е ограничена, и ние, вътре в тази ограничена територия, правим някакви подредби.

 

  
Всъщност къде искам и къде получавам, просто задавам въпроса към себе си. Къде искам и къде получавам?

Кога искам и кога получавам??


Следващото ограничение или разграничение е свързано с времето. Ние разграничаваме времето като минало, сегашно и бъдеще. И в това разграничение къде стоят нашите желания и къде стоят нашите стремежи. Всъщност къде са нашите желания и къде са нашите стремежи. Къде е балансът между времето, в което ние искаме, и времето, в което ние получаваме. Ние забелязваме точно тази граница, когато достигнем до тези две точки. На границата ние започваме да откриваме за себе си средата, в която балансът се случва. Баланс на твоето съзнание, където съзнанието е абсолютно балансирано. В този момент, когато ти присъстващ в искането или в получаването.

Какво искам и какво получавам?


Осъзнаваме какво искаме и какво получаваме в живота. Как сме действали и как сме реагирали. Така както ние възприемаме, преценяваме и както даваме оценка на света. Даването на оценка и преценката са следствие от това, което ние искаме. Колкото крайно ние искаме,
толкова крайно ние получаваме. Нашето съзнание е в синхрон с цялата всеприсъстваща Вселена. Рибата, която живее в океана, съдържа океана вътре в себе си. Най-важно е рибата да осъзнава собственото си присъствие в океана, защото океанът присъства в рибата навсякъде. Тя без океан не може, без вода не може. Защото тя живее в тази среда. По същия начин ние живеем във Вселената и Вселената е неизменна част от нас. Балансът на нашето съзнание се определя от това, което ние искаме, и това, което ние получаваме. Виждаме дали искаме умерено и дали получаваме умерено. Дали искаме крайно и дали получаваме крайно. Забелязваме собствената позиция в живота и навсякъде забелязваме собствената позиция във всеприсъствието, навсякъде.

     

     
 

Естественост


След осъзнаването на парадокса идва естествеността. Каквото и да правим, го правим абсолютно естествено. Вече няма нещо, което стои зад кадър. Това, което се вижда на екрана, е отражение на това, което се случва във външния свят и във вътрешния свят и синхрона между тях.
Спонтанност
Колкото сме по-спонтанни, толкова по-спонтанно реагираме на света и толкова по-спонтанно действаме. Толкова и по-спонтанно се изразяваме.


Откритост


Откритостта стои в нивото, където ние действаме и откриваме вселенското движение в собственото присъствие. В откритото разбиране към себе си, към околния свят и към Вселената. Осъзнаваме собствената си откритост. Всички научни открития вътре в себе си съдържат едно открито отношение. Колкото открити може да бъдем ние в дадена ситуация, толкова и повече ние откриваме в дадена сфера.

Синхрон

Всичко около нас, в природата и в обществото, е в синхрон. Ние синхронизираме нашето движение спрямо движението на обществото и законите на природата. Законите на природата ни синхронизират с промяната.



 

Промяната е закон на природата. Ние даваме ход на себе си за промяна към всяка една посока. И обществото намира собственото движение, най-подходящо за това време и пространство. Обществото има своите изисквания към нас. И ние имаме изисквания към обществото. Когато изискванията между природата и индивида или между обществото и индивида съвпаднат, тогава се получава баланс

Естествен баланс


Докато ние се опитваме да променяме себе си спрямо другите или да променяме другите спрямо нас, тогава ние изразяваме собственото несъгласие. Всяко едно желание за промяна вътре в себе си някъде надълбоко съдържа малко несъгласие. Всичко е наред, но... Това е точно така, но...
Естественият баланс винаги съществува. Ние забелязваме нещо или не, ние крием нещо или не. Баланса си го има. Балансът присъства във всеки един аспект в малкото и в голямото. Във видимото и невидимото. Балансът естествено присъства. Земята се движи. Тя никъде не виси, никъде не се допира, никъде не лежи. Просто си балансира в собствения баланс. В БАЛАНСА Е АБСОЛЮТНО ВСИЧКО. Така е и при всяко живо същество - то балансира собственото движение в собствения живот. Един вътрешен критерий, по който човек определя себе си. Един вътрешен критерий, според който човек определя собствения баланс, но...

 

 

  
     

     
 

Пракаш Белвал - сп."Баня&Спа"- бр.02/2008

 
 

 

Какво е трето око? Какво се случва в него? Какви са тези хора, които говорят за трето око? Какво е око и после... какво е третото око? Просто стигаме до въпроса какво е око?
Окото е това, с което възприемаме външния свят. С което ние възприемаме света! Окото, с което ние виждаме всичко, което се случва във външния свят. Това е една възприемателна единица, която ни дава ясен ориентир къде се намираме. Всъщност ние определяме мястото. Ние определяме времето, ние определяме всичко там, където ние сме. И по това къде ние се намираме определяме къде се намира светът. Между това стоят сетивата. Всъщност окото е едно от сетивата, което дава Визуални образи на нашето съзнание. Защо се говори много за това? За това трето око?

Виждане

Сега въпросът е за третото око. Двете очи много ясно виждат и Всеки може да види това, което се случва пред него. Но какво се случва вътре в него, зад кадър? Това е представата на третото око.

Това око не вижда отвън. Това е око, което вижда вътре. Това не са само визуални образи. Това са и звуци, както и чувства и усещания. Всъщност това са нашите представи за цвят, за образи, за звуци и чувства. По това ние определяме себе си. Ние казваме такъв тип човек съм, това виждам в света. Такава ми е нагласата. Такива неща забелязвам, така чувствам. Така усещам. Всички тези усещания стоят вътре в нас. Те не са извън нас. Това е нашето възприятие за себе си.

 

  

Къде съм Аз


Третото око е шестата нервносоматична верига в човешкото тяло. Оттук възприятията се отварят. В йога това се нарича чакра.


Първа чакра - Муладхара


Какво се случва с нас в първа чакра? Ако нашите мисли са свързани с първа чакра, ако нашето Възприятие е свързано с първа чакра. Там се намира центърът за самосъхранение. Самосъхранението включва нещата, които са ни необходими за оцеляване. Всъщност тук има пари, които засега са толкова, колкото да можем да оцеляваме. Физически. Сега. Сексът, с който ние създаваме следващото поколение. Те двете са тук, в тази верига.

Втората чакра - Свадхистана


Тя е за власт и територия. Чрез нея се изразяват властни типове и териториалните претенденти - хората, които мислят за власт или които възприемат властта като собствен начин на изразяване. Те се фукат пред други хора и отстояват претенциите си. Не че това е лошо и че не трябва да го правят. Всички тези вериги са вътре в нас и чрез нашата нагласа ние забелязваме към какво сме настроени.
     

     
 

Третата Верига
е третата чакра
и тя се казва Манипур

Тя е центърът на топлината на тялото, от който се разпределя цялата топлина. Когато човек изживее първата и втората чакра, неговото ниво автоматично се издига до третата. С нейна помощ той започва да вижда нуждите на своето тяло. Какво му трябва на тялото - хубава храна, течности, хубав въздух и здрав сън. Динамика и мотивация да прави нещата. Всички тези неща са в третата чакра.

Четвърта е сърдечната чакра - Анахат


Стигнеш ли до нея, значи ти вече си оформен като отделен индивид. Като едно здраво тяло. Тогава ти можеш да предлагаш себе си на себеподобния. Всъщност тук има две форми. Някой да стане тебе или ти да станеш на някой. В тази четвърта верига ние свързваме вътрешната нагласа с външния свят или човек. С Външния миг или ситуация. С Външните факти или Външните настройки.

Петата верига е за самоизразяване - Вишудхи

Самоизразяване - изразяваме сами себе си - не пред някой друг. Това е изява на самите нас. Начин, по който ние сънуваме. Начин, по който ние действаме. Начин, по който ние сядаме. Начин, по който ние ставаме. Начин, по който ние реагираме към света. Какво се случва тук.

Трето око

То стои между двете очи. Неговото физическо присъствие е като епифиза. Тук, където външното възприятие се слива с вътрешния свят. Човекът като отделна вселена съществува в една по-голяма вселена. Хората се ръководят от традиция, култура, религии, вярвания и всичко това включва третото око. Това е вътрешно възприятие. Ти казваш: аз съм такъв, такъв, такъв, такъв, и вярваш в това. Всъщност идентификацията стои в центъра на това. Външното е всичко, което свързва. То може да е името, фамилията, професията. Каквото и да е, то ни свързва, ние имаме ясна представа за външния свят и ясна представа за Вътрешния свят. То е индивидуалното, когато индивидуалното се разбие достатъчно. Тогава ние можем да имаме достатъчно достъп до себе си.

Тук не става въпрос да имаш достъп до вътрешните си архитипове. Всичко, което се проявява навън, е нашето отражение. Това е, което ние отразяваме. Примерно ако си чиста вода, отразяваш чиста вода. Ако си мътна вода, отразяваш мътна вода. Аз не твърдя, че водата е хубава или лоша. Просто казвам, че ти отразяваш това, което си.

 

 

Ако се намираш в определена среда, ти отразяваш хората, обстоятелствата чрез себе си, това е твоето отражение на нещата. Това всъщност е функция на третото око. То свързва вътрешното с външното възприятие. То, третото око, извежда навън вътрешното намерение. Всяко едно намерение е следствие от това, което ние намираме. Всички вътрешни аспекти, които забелязваме, това е нашата настройка. Всичко това, което ние правим, това са нашите постъпки. И всяко едно действие, дали то е свободно от нашата оценка или преценка, ние решаваме. Колкото по-свободно ние можем да действаме в света, толкова по-свободно можем да реагираме пред себе си. Всъщност истинската свобода на човека и на неговото съзнание се изразява в способността да приема себе си такъв, какъвто е. Тази яснота в собствения поглед се получава тук, в третото око.

Яснотата

Третото око е това, което ТИ си! И двете очи са материални - виждат материята. А това, което е вътре в теб - вижда вътрешното око. Едното не противоречи на другото, те и двете се допълват. Ти, който си крайно материален, имаш и дух. Ти, който си крайно духовен, имаш и материя. Това не е избягване от духовността или материята. Тук има сливане и на двете. Ние сме и двете и затова можем да направим нещата по начина, по който желаем. Един човек може да реши какво да прави с времето си. Така той върви по собствения избран от него път. Това е разликата между вътрешния и външния свят. Всъщност ти изчезваш напълно, когато вътрешният и външният свят се сливат изцяло. И теб те няма. Ние поглъщаме пространството. В индийската система има пет елемента, които се съдържат в нашето тяло. Това са земя, въздух, огън, вода и пространство. Пространството също е елемент, то е съдържащ елемент. Защото ако нашето тяло не поглъща, не усеща това пространство, ние не може да погълнем пространството вътре в себе си. Четирите системи поглъщат пространството. Заради това пространството е петият елемент. И ние започваме да имаме пети елемент. Това е възприятие на вътрешното възприемане. Това не е възприятие на външното, тук се казва вече, външният свят е голям. Защото ако ги нямаш критериите вътре в себе си, не можеш да ги видиш. Разстоянието между окото и звездата е илюзорно, ако затворим очи, тя може да е вътре в нас. Разстоянието между индивида и конкретната ситуация също е вътре в него. Разстоянието между индивида и фактите е както вън, така и вътре в него. До каква степен можеш да разбереш това. Е, до каква степен можеш да дадеш шанс на собственото съзнание. Това ти решаваш, сам!

 

  
     

     
 

Пракаш Белвал - сп."Баня&Спа"- бр.01/2008

 
 

 

Всичко е заради едно по-дълбоко ИЗЖИВЯВАНЕ. За да сме още по-близки с човека, с когото имаме дълбоки изживявания. За да чувстваме като наши предметите, с които имаме дълбоки изживявания.
Една тениска например ни е близка, защото имаме с нея общи изживявания. Спали сме с нея, разхождали сме се. С обувките, твоите обувки, ти също имаш дълбоки изживявания. Всъщност това важи за всички предмети, които използваме, за цветовете или формите, които ние забелязваме. Изживяванията, които имаме в дъжд, сняг, слънце. Хората ходят на море или планина, за да имат едно по-дълбоко изживяване с природата. И всяко едно дълбоко изживяване носи В себе си потенциал за още по-дълбоко изживяване. То е като тунел, тунел на изживяванията, който всеки от нас носи дълбоко в себе си. Посоката, в която търсиш изживявания, е и посоката, която определя жизнения ти път. Това е посоката, която избираш самият ти.

Избираш ли

Хората избират. Макар и често да им се струва, че не избират пътя, на който са сега, или ситуацията, която се случва В момента, изборът им всъщност винаги е съзнателен или подсъзнателен.
Когато стигнеш до дълбочината на твоето подсъзнание, започваш да разбираш нещата, които правиш несъзнателно.

 

  

Нещата, които твоето подсъзнание прави така или иначе. твоето подсъзнание прави много неща. твоето подсъзнание диша и издиша, ти много рядко разсъждаваш над този факт. Твоето подсъзнание движи лимфната система, определя сърдечния ритъм, регулира температурата на тялото. Съзнанието се намесва тогава, когато искаш да запомниш нещо различно. Все едно искаш да залепиш върху стара кутия нов етикет. Например в нея има телевизор, а ти слагаш етикет на СD. Сами за себе си и двете неща са валидни - както съдържанието, така и етикетът. Етикетът обаче сам по себе си е нищо. Ти може да го лепиш навсякъде. Това не значи, че актът на лепенето ще промени съдържанието на предмета, върху който стои. Може например върху таблата да поставим етикет за чаша, но това не ще превърне подноса в чаша, нали. Върху буркана с мед може да сложим надпис „мармалад", но това не ще промени съдържанието в стъкленицата. На едно хубаво изживяване също може да закачим етикет по избор, но това не значи, че той е достоверен израз на изживяването. Изживяването вътре в себе си всъщност е просто едно изживяване. Едно изживяване на това, което сме ние, вътре в себе си. изживяване на това, което се случва Вътре в нас. Едно изживяване на това, което ние сме. Ако ти не си, значи и това около теб го няма. Ставайки себе си, става и всичко друго.
     

     
 

  Правейки собствените си неща, ти правиш всички неща, ти правиш и другите. Тук не става дума ти да тичаш да помагаш на някой друг или да пречиш на някой друг. Никой не може да ти пречи и да ти помага. Всеки един човек си има път и твоят път води натам, където ти пожелаеш. По този път вървиш към нещата, които Желаеш. И то заради едно по-дълбоко изживяване.

Действието

Едно момче В детството си нарисувало нещо и се получила една картина. Зародило се едно дълбоко изживяване с рисуването. Момчето рисувало неуморно Всеки ден и станало добър художник. Това, което правим за лично усъвършенстване, се награждава с Вътрешна сила, радост, увереност и мотивация. Първопричината за всичко това е дълбокото изживяване. Ти изпитваш едно дълбоко изживяване и нещата започват да се случват, защото ти ! вече наблюдаваш структурите, заложени Вътре в теб. Преди дълбокото изживяване ти си мислил: „Не, бе, не, аз трябва да ходя там!" Но никога не си си задавал въпроса: „Защо да ходя там?" Или: „Аз трябва да направя това", но никога не си си задал въпроса: „Защо трябва да живея така?" Всъщност когато проникваш в себе си, ти навлизаш в изживяванията си, в този момент. Това не е планирано действие, резултат от стратегия, според която след 5 години ще се случи това и аз ще реагирам така. Когато се оставиш на плановете да те водят, настоящата реакция и възприятието ти в този момент остават на заден план. И когато Възприятието ти остане на заден план, всички твои реакции се забавят. И ти не си човекът, който сега взема решенията, защото решаваш според решенията, които си взел преди.

Промяната

На пръв поглед тя изглежда много
трудна, но не е. Във всеки един момент от всяко едно място излизат безкрайни пътища. Ако един алкохолик
реши да не пие, той вече не е алкохолик. Ако един наркоман реши да не се
дрогира, той не е вече наркоман. Ако един художник спре да рисува, той вече не е ХУДОЖНИК. Ако един крадец спре да краде, той вече не е крадец. Те всички стават различни хора. Обикновено обаче човек продължава да си мисли: „Аз съм такъв!" И той вярва, че е такъв. Да, такъв е, защото неговото минало е било такова. Това не означава, че неговото бъдеще ще е същото. Пресечната линия е между миналото и бъдещето. Между сегашното и миналото. В миналото ние имаме изживявания, В бъдещето ние имаме планове. Изживявания - планове, планове - изживявания. Ако аз приготвям чай например, след това ще пия чай, но това не е задължително. Ти може да почерпиш някой и той да изпие чая. Може това да ти е работата - да правиш чай за другите, не само за себе си.


 

Действайки по начин, по който ти разбираш нещата, следвайки твоя път, ти просто знаеш, че във всеки един момент е възможно да разшириш дейността си или да промениш посоката. Ти можеш да избереш друга посока. Ако си казваш: „Аз съм алкохолик и вече е краят на света", то наистина за теб ще настане краят на света. И ти до края на света ще бъдеш алкохолик. На света не му пука за това. До края на света на никого няма да му пука, но важното е дали ти искаш твоите изживявания да са такива. Като на един алкохолик. Дали искаш да са като на един наркоман? Дали да са като на бизнесмен, художник или на математик? Дали пък да не са като на физик или химик? Или като на човек на науката, на религията, като човек на знанието? Можеш да бъдеш какъвто искаш. Дай шанс на себе си за промяна.

Представата

Ти си представяш нещата и те започват да се случват по съответния начин. И така стигаш в дълбочина до едно изживяване. Заради дълбочината на изживяването ти чувстваш по-близки хората, с които си съпреживял. Причината е, че заедно сте изживели
нещо дълбоко. Но преценката за преживяването пак е според самия теб. Ти със сигурност си изживял нещо съвсем различно. На твоята дълбочина, където ти се намираш, там нещата се случват в съвсем друг ритъм. При другите е различно. Какво се случва на другите нива всъщност не е толкова важно. От значение за теб е най вече какво постигаш ти в себе си. Защото ти с едно дълбоко изживяване започваш да разбираш себе си. И не заради другия човек, за да му се представиш, да го зарадваш или да му се подмажеш. Това не се случва заради реакцията към другите, а заради собствените изживявания. И всичко това ти го правиш заради дълбокото изживяване и представа за себе си. изживяванията тръгват от нивото, от което ти започваш да вземаш решения. Сега ти във Всеки един момент си в ситуация на вземане на решение. И това не е защото преди пет години например си решил да станеш такъв и ето че ставаш. Всеки един ден ти Вземаш решения. между другото това се случва много пъти. Сутрин, когато се събудим, ставаме, подготвяме се и избираме да живеем този ден така, точно по този начин. Всеки ден избираме да Живеем така, точно по този начин, както ние искаме в момента. И всъщност по този начин ти не си ограничен. Ти МОЖЕШ да правиш всяко нещо с настройката за избор. И ти избираш. В работата могат да се избират много неща, които изглеждат монотонни, но съдържат и много забавления. Можеш ли да стигнеш до тяхната дълбочина и да се издигнеш до повърхността на удоволствието. Когато удоволствието изплува на повърхността, става купон. Когато не правиш нищо, купонът се проваля. Докато искаш да правиш нещо, ще се движиш по един начин или в един ритъм. Пожелано от миналото, твоето бъдеще вечно ще е повлияно от миналото. Ако си пожелаеш нещо от сега, ти излизаш извън влиянието на миналото и на етикета. Сега, какъвто ти си, решавай накъде? Към едно по-дълбоко изживяване.

 

  
     

     
 

Пракаш Белвал - сп."Баня&Спа"- бр.06/2007

  

 

 

 

Всеки човек във всяко действие или нещо, от каквото се състои, търси нещо ново. Търсенето е за нещо непознато. Търсенето е, за да докоснеш това, което не си докоснал досега, или да опиташ това, което не си опитвал. Или да знаеш това, което не си знаел, или да научиш това, което не си научил. Всичко, от което се състои светът, дори и най-старото и най-познатото нещо, има потенциал да ни се представи като ново. Както с любимата книга, която препрочитаме в различни моменти от живота си и винаги откриваме в нея нови неща. Те, новостите, избликват заради сегашното ни състояние и настоящото ни търсене. Така хората от едно и също нещо правят най-нови открития, създават най-нови методики. .

Цялото търсене е за новото

Всичко, което се случва в света или в съзнанието на човек, е следствие от собствените търсения, които не престават дори докато чете тази статия. Ние знаем как въздействат върху собствения ни Аз модата, изкуството, науката, музиката. Какво правяг начинът ни на живот, интериорът, колите, бизнесът, инфлацията със самите нас.

 

  

Всичко това се случва заради новото. Какво би станало с всички тези индустрии и звезди, ако го няма търсенето.Но, слава богу, има го. Търсенето за новото го има. Заради това всички се стремят да докосват най-новото, да видят най-новото, което е от сега. Новите ни дрехи, обувки, коли, къщи и всички принадлежности. Заради това се откриват нови и нови хоризонти пред човечеството. Когато започнем да наблюдаваме вътре в нашето съзнание този механизъм на търсене на новото, тогава и ще започнем да го забелязваме. Търсенето на новото е нашето вътрешно движение, това, което се случва вътре в нас. Ние сме способни да откриваме и създаваме новости в себе си, както и в света. Това е механизъм, който се нуждае от вътрешна употреба. Често човек изоставя себе си и изцяло става търсач на новости. Има хора, които са изгубени по модата, по начина на хранене, по религията, по всичко, което предлага нещо ново. Те са забравили, че най-важен е човек и след това всичко около него. Това може да е едно нещо, може да е всичко. Това може да е, но не и преди него.
     

     
   

Какво ново има сега

Това е въпросът. Къде е границата между новото сегашно и обичайното старо? Къде е границата между развлечението и скуката? Какво е това непрестанно търсене на новото и отдалечаване от скучните неща? Къде е граничната линия?

Естествено, в твоето присъствие. Естествено, в това, че ти съществуваш в това пространство и време. Ти си това всичкото и му придаваш значение. Търсенето, докато се концентрира в нивото на дрехите и обувките, е добре. Но когато се насочи към семейството, приятелите, емоционалните привързаности, околната среда, то приема много различен вид. Лесно можеш да смениш блузата или обувката. Лесно е да

придобиеш нова кола или къща, но когато търсенето се насочи към отношенията с любими хора, тогава възниква истинският въпрос. Тогава настъпва момент да търсиш нови начини за действие или общуване. Да приемаш, да присъстваш. Тогава идва моментът да търсиш вътре в себе си нови начини на изразяване, общуване и реагиране. Как с един и същ човек ще съумееш да създаваш нови теми на разговор.

Новина

Всички търсят новината. Колко много вестници, телевизии, радиа обещават. Обещанието на новината. Колко хора сутрин се събуждат и първо разлистват вестника. Някъде дълбоко в себе си всички искаме да се запознаем с новия свят. Искаме да се запознаем с това, което се е случило по време на нашия сън. Затова ние търсим новините. Търсим адаптация с околната среда. Просто за да знаем и опознаем събитията. Събитията, с които ние се асоциираме или деасоциираме. Знаем за собствения лагер, както и за лагера на отсрещната страна.

Как да търсим нови неща и да ги забелязваме

В ежедневието си общуваме със собствените представи за света. Просто виждайки едно нещо, ние забелязваме и реагираме спрямо него по определен начин. Докато не започнем да забелязваме собствения начин на реакция, ние ще търсим начините навън. Но ако се вглеждаме в собствения начин, ще започнем да забелязваме как ние забелязваме. Един художник може да забелязва най-различни нюанси на червено или синъо. За математика цифрите имат друго значение. За физика физическите закони навсякъде присъстват. За артиста начините на изразяване са нови открития на общуване. За един химик химичните формули действат.


 

Сега какво се случва с нас, ние решаваме. Ние решаваме нашето поведение, както и реакциите - какви да са те. Ние решаваме дали да възприемаме и реагираме по стария начин, или да търсим нови начини на забелязване. Когато започнем да търсим нови начини, започваме да ги откриваме. Каквото търсиш, намираш. Започваш да намираш това, което търсиш. Ти го можеш някъде дълбоко в себе си, знаеш това.

Нови начини на реагиране

Тъкмо когато започваме да забелязваме начините на реакция и начините на възприемане на света, се случва новото. Новото, което е скрито в нас и търси нови начини за излизане. То избликва и ние започваме да откликваме на много неща. И вече виждаме това, което не сме виждали досега, и нови и нови начини вече излизат пред нас. Докато ние търсим вътре в нас. В ежедневните неща има скрита вселена. Дали можем да я забелязваме? В простите неща е ключът на живота. Започваме да откриваме най-различни и приятни хора и в това има нещо велико. Дали можем да откликнем на това? Така започва вътрешната информация. Забелязвайки, откривайки и откликвайки на собствени реакции.

Как да намерим новото

Много е лесно да смениш старите вещи, но дали това е решение. Ние всеки ден сменяме нещата. Ние всеки ден придобиваме нови вещи. Но това едва ли ни дава нови усещания. Със стария си телефон можем да направим нов разговор. Със старите си обувки можем да направим нова крачка. Със старата си блуза можем да излезем отново навън. Най-скъпата блуза сама по себе си не е приятна разходка. Всички тези неща са важни, но ти си най-важният. Ти си този, който решава, ти си този, който взема решенията. Ти можеш да направиш едно нещо по много различни начини. Ти имаш тази заложба. Има начини, има най-различни гледни точки, както и тази е една от тях. Ако тази гледна точка може да разшири твоята гледна точка, значи работи. Опитай да го прилагаш, да вкараш нещо ново в твоето ежедневие. Нещо ново. Твоето ежедневие, ти можеш да го превърнеш в една новина. Новина за теб самия. Твоето откритие и умение да откриваш е уникално. Уникално ново. Откривай го. Откривай, като забелязваш, че откриваш. Това е откриването на новия аспект в себе си. С този аспект ти можеш да откриваш във всяка една сфера. И там, където ти е интересно. Какво ново има в този аспект. В теб и около теб.

  
     

     
 
Пракаш Белвал - сп."Баня&Спа"- бр.05/2007
 
 

Пракаш Белвал е от 6 години в България. Роден е в Индия и от 5-годишен изучава йога в местните манастири. Като юноша започва целенасочено да обикаля школите в северна и Южна Индия, за да опознае в детайли различните практики. Съдбата го среща с българка и това става причина за установяването му у нас. На шега започва да води часове по йога - първо само с приятели, после и с приятелите на приятелите. И така до този момент, когато около Пракаш има стотици съмишленици и ученици, които послушно следват примера му за позитивен начин на Живот. От този брой на сп. „Баня&Спа" стартира негова авторска рубрика. В „Йога и аз" той ще ни разбулва тайни, които да ни помагат да живеем в хармония със себе си и околния свят, „за да ни е кефско и да ни е готско", както обича да казва Пракаш.


Един вълнуващ миг.
Един вълнуващ ден.
Една вълнуваща седмица.
Един вълнуващ месец.
Една вълнуваща година.
Един вълнуващ живот.

Такъв е самият живот. вълшебството, което ние изживяваме, вълшебството на всеки миг в нашия живот. това, което се случва, така както ние действаме. Така както ние съществуваме в същия живот - като едно равно, бяло платно. И в него е нашето присъствие, като различни наши страсти, мечти и стремежи.

 

  


Баланс в нашето ежедневие. Баланс и хармония от това, което ние правим за себе си и за света. Това, което ние откриваме, отваряйки очи на сутринта. Усещанията, които ние усещаме, и миговете в пространството на самото съзидание. Защо се случва така, че един живот не е в хармония и баланс? Коя е тази природа, която ни прави такива, каквито сме? Къде в нашите стремежи сме ние и светът? Какво е нашето място в света? отговорът е само един! Така е, за да сме в баланс със себе си. Баланс с това, което правим! С вселената, света и себе си! Околният свят, така както присъства в науката, творението и нашето собствено съществуване. Нито един ден не е за изпускане. Нито един миг не присъства без нас.

Един човек как може да забрави себе си? Той е център на случката. Да помниш себе си, означава да имаш ясното съзнание за себе си като единица. Необикновеността на обикновеното си ежедневие. Всяко действие или това, което ние правим като ежедневна работа. Няма значение дали това е значимо за света, то за нас Винаги има значение. Ние със собственото отношение към себе си можем да го превърнем В прекрасна приказка, на която съдържанието сме самите ние. Едно осъзнато действие, едно осъзнаване за това, което правим. То за нас има значение.

 
     

 
   

 

Изкривяването идва от това, че търсим похвала от другите и че сме зависими от преценката на другите.

В природата това го няма. В нея всичко съществува точно като себе си. Глухарчето не се сравнява с роза. И розата не разцъфва заради другите. Тя си цъфти както себе си! Независимо колко хора я гледат. Тя цъфти по законите на природата, защото изразява себе си. Ние също съществуваме заради нас си. За да търсим уникалността на собственото ежедневие и действие.

Това е начинът да забелязваме красотата на собствения си живот. Това е да станеш майстор. Да си себе си независимо от външните обстоятелства. Да използваш всяка една обикновеност да си себе си. Това, което ни вълнува, да го правим вълнуващо! Ако едно нещо може да е вълнуващо, тогава всичко може да вълнува. Това е съзнателно действие и то с това се и отличава: „с неговото съдържание, с начина на неговото изпълнение".

Когато всеки миг е вълнуващ, започваме да откриваме нови и нови неща. Изживяванията ни стават откривателни и откриват собствения ни потенциал, собствената ни уникалност. Действайки умерено и с ясното съзнание, че ние съществуваме и че всичко това става заради нас. И осъзнаваме разграничението между „изживяване и изживяващ". Една част от нас е изживяване, друга изживява. Една част се променя непрестанно, Върху другата се случва всяка една промяна. Всяка дисциплина може да е наука, творчество или духовност или пък просто едно ежедневно изживяване.

Поетът може да пише поезия за това.
Художникът - да нарисува картина.
Ученият - да открие наука.

Съвършенството идва, когато вървим към него със собствените изживявания и го тълкуваме по начина, по който ние можем. Със съвършенството, с което ние действаме, с изборите, които правим. Не че някой е по-ценен или не толкова ценен. Нещата, които ние преценяваме като важни, са такива, защото ние им отдаваме значение. Това е просто нашата система от ценности.

 


  

Фактите сами по себе си не означават нищо.

Те могат да имат най-различни значения за нас, така както ние тълкуваме една ситуация. Това е въпрос на характер. Ние сме създатели на собствения характер и той преценява нашите знания. На ниво съзнание обаче абсолютно всичко е възможно. От един и същ факт ние можем да оплакваме живота или да научим нещо ново - за себе си, за света или пък да не му обръщаме внимание.


Животът е една и съща чаша.

Един оптимист я вижда като полупълна.
Един песимист я вижда като полупразна.
Един учен я вижда като съдържание.
Един бизнесмен я вижда като цена.
Един художник я гледа като красота.
Един търсещ я вижда като собственото търсене.
Нито една от тези точки не е правилна или неправилна. Важно е какво искаме да видим ние. Важно е дали се радваме на собствената гледна точка. Щом прозрем механизма на собственото си съзнание, започваме да разбираме, че всяка една гледна точка е само една гледна точка. Щом разбираме това, значи можем да насочим съзнанието в посоката, която желаем. Като потенциалност нашето съзнание може да действа във всяка една посока - тази, която избираме, или тази, в която сме длъжни да гледаме. Започваме да разбираме възможностите, които са заложени, и дарбите и най-висшата дарба - че ние съществуваме. Всяко едно учение учи как нашият живот да стане по-добър от това, което е.
Всяко едно действие или изживяване е точно за това - за качеството на собственото усъвършенстване. Колкото по-свободно и открито модем да действаме, толкова повече разбираме собственото си съдържание, което е в нас самите. Да откриваш, значи да откриеш самия себе си! Да наблюдаваш, значи да наблюдаваш самия себе си! Да изживяваш, значи да изживяваш себе си! Това е, което ние правим съзнателно или не. Уверено или неуверено! Съзнателно! Радвайки се или страдайки. Сега защо да не изберем това, което искаме?
Сега защо да не правим това, което искаме?

Свободата е вътре в нас, ние можем да я открием. Достатъчно е едно пожелание

  
     

 
 

Статиите са поместени с любезното разрешение и съдействие на Антоанета Салфидж, йога и издател на списание

 
     

     
 

Интервю- в-к Стандарт -20.05.2007

 
     

- Пракаш, какво е йога?
- Йога значи баланс. Концентрация, събиране всичките ти сили - и духовни, и физически в едно.
- Повечето хора я свързват с асаните, ядките, ставането в 5 сутринта...
- Упражненията не са най-важното нещо. Дали можеш да си качиш крака зад врата, няма никакво значение. Да, пластичността е важна. Но пластичността на духа. Всъщност буквално йога сутра е наблюдението на паузата между мислите. Ако караш кола и трябва да превключиш от една скорост на друга, винаги преминаваш през нулата. А какво става при повечето хора? Цял ден работиш, после отиваш вкъщи и спиш. Но сънят ти не е пълноценен - по простата причина, че ти не си минал през неутралното.
- Как се минава през неутралната зона?
- Трябва да се освободиш от всички ограничения, които си натрупал през деня.
Днес мога да те дразня цял час - ще го преживееш някак си. Но аз ще пия кафето, ще ям, ще сънувам с този яд. Докъде ще стигна?! Затова, ако искаш да промениш нещо във външния свят, първо трябва да промениш себе си. Много малко му трябва на човек. Можеш да бъдеш роб, можеш да си и господар.
Трябва просто да избереш. Направиш ли го, ставаш господар.
- Артистичните хора по-често се занимават с йога, нали?
- Вярно е, при тях стремежът е по-силно изявен. Но истината е, че всеки човек е творец.
- Учител си на Елица и Стунджи. Те постоянно говорят за теб...
- Много готини хора! От около две години съм им учител. Елица постоянно ми казва: "Когато съм напрегната за нещо, само като се сетя за тебе, всичко ми минава." Това са малки неща, но те важат в живота. Един готин ден, някой хубав спомен, струват повече от цяла империя.
- Имаш много ученици. Какви хора са?
- О, много и различни хора. Някои са обикновени, други - успели, трети с власт. Аз много им се кефя. И се радвам, че всеки следващ път ги виждам все по-променени. Повечето ме питат: "Пракаш, какъв е смисълът на живота?". Отговарям: "Ако няма купонджия, как ще стане купон?!" Сам по себе си купон няма, ако ти не си там. Ако не си жив, за какво ти е светът?
- Защо точно в България избра да учиш на йога?
- Влюбих се. Жена ми Елена ме доведе тук. Срещнахме се в Индия, в един манастир за йога. И преди осем години се озовах при вас...
- Хубаво ли ти е в България?
- Да, страхотно. Аз навсякъде се чувствам добре. Май само в Западна Европа е зле - там всичко е изкуствено. България трябва да пази това, което има. Много ми харесва Бай Ганьо например - той си е уникален! Живее си кефски живот, не му дреме за нищо. Какво му е лошото на Бай Ганьо?! Прилича на себе си и не се притеснява от нищо. Това е толкова естествено. - Да, но днес повечето българи са недоволни, нервни, стресирани...

  

- Защото живеят грешно. В западната цивилизация нещо се е объркало. Имате грешен чип в главата. Качеството на живот не е във вещите. Няма значение колко придобиваш и консумираш. Смисълът е да можеш да се радваш на живота си. Да си щастлив, докато извървяваш пътя до целта си.
хора?

- Подобна промяна в светогледа не е ли трудна?
- Най-важното е да имаш вътрешен критерий. Някой може да си мисли и за мен: "Ако той е добър йога, трябва да прави милиони!". Някакви си външни критерии, от които мога да се влияя за малко. Но само докато нямам вътрешна преценка. Имам ли я, знам какво да правя. Осъзнал съм, че работата ми не е да правя пари. Ако се втурна, няма да съм нито добър йога, нито добър бизнесмен. Така става изкривяването. Вграждат в съзнанието схема, но тя не е общовалидна. Хората са различни. В европейския или американски мозък е насадено, че трябва да имаш власт, слава и пари, за да живееш добре. Но нали знаеш какво става с популярните
- Какво?
- Те дори до тоалетната сами не могат да отидат. Това живот ли е?!
- Как да излезем от матрицата?
- Не е толкова трудно. Ако при мен дойде президентът, въобще няма да ми пука. Някой селски кмет може и да се развълнува. За него президентът е върхът, за мен - не. За едно куче или слон президентът нищо не означава. Той си е обикновен човек. Има една такава притча. В Индия нали е пренаселено, събрали се на огромна опашка хора и чакат за бръснар. Идва и кметът на селото. Секретарят му отива при фризьора и пита: "Може ли кметът да мине преди този просяк?". Бръснарят обяснява: "Първо, аз вземам по 2 рупки и от кмета, и от просяка. Второ, аз подстригвам коса. Косата на кмета и на просяка си е една и съща." Докато те интересува "кой е по-велик", няма да си свободен. Винаги ще има някой, стигнал по-високо от теб. Безсмислено е да си лаком за власт или слава. Важното е да ти е хубаво, да ти е кеф, да си спокоен...
- Щом е толкова просто, защо малцина го постигат?
простите неща обикновено са най-далеч
Те са вътре в нас и ние не ги забелязваме. Още една притча - Господ събира всички мъдреци на света и ги пита: "Къде да се скрия от хората?" Първият му предлага: "Отиди на най-високата планина". Веднага го оборват - хората ще се качат на планината и ще го намерят. Друг казва: "Скрий се на луната", бързо го опровергават - хората ще идат и там. Тогава най-старият мъдрец съветва: "Я влез вътре в тях. Те никога няма да се сетят да търсят там". Господ е вътре в нас. Ние живеем с истината, без да знаем. Всичко, за което мечтаем, е под носа ни.
- На какво може да ни научи йога?
- Да сме щастливи с избора си. В света живеят 8 милиарда души и нашата нервна система много си прилича с тяхната. Знаеш ли какво означава това? Значи, че ти можеш да направиш 8 милиарда различни избора. А ние?!
забиваме се в един тунел и си дълбаем в него
После се самосъжаляваме: "Аз съм нещастен, аз нямам избор".
- Йога учи ли на самоконтрол?
- Контролът ражда съпротива. Нашето съзнание не признава забрани. Ако кажеш "Пипай това" или "Не пипай това", съзнанието ти не прави разлика между двете. За него "Не" не означава нищо. Затова и децата никога не се съобразяват със забраните.
- Поне негативните си емоции не можеш ли да контролираш?
- Не бива. Гневът не трябва да се потушава. Можеш да го насочиш в правилната посока. Като се гневиш, хвани листче и започни да пишеш стих - и ще канализираш тази енергия. Ако сложиш пръст там, където има ток, изгаряш. Ако сложиш крушка - свети. Проблемът не е в тока, а в посоката.
- Ти не влизаш ли в конфликти?
- Не. Моят живот е много прост. Там няма конфликти. Аз съм винаги щастлив.
- В Индия затова ли всички са толкова щастливи?
- Ами, да. Докато се водиш по оценките на околните, живееш като марионетка. Имаш ли свободна воля, ясно знаеш какво да правиш. Дори да нямаш дрехи, пак имаш право да живееш радостно. Мой учител казваше: "Европейската цивилизация вечно търси спокойствие. Най-спокойни са, когато влизат в гроба". Стремиш се само към комфорт, който накрая бавно те убива.